''Плачът на капките''

лол нова съм тук и незнам много много много ; д
ето едно от ''творенията'' ми



''Плачът на капките''


И когато капките дъжд плачат
Ти се замисляш дали има смисъл
Дали има смисъл да живееш
И да се бориш за нещо
Което знаеш,че никога няма да имаш..


Листата падат бавно
Поредната капка дъжд се стича по прозореца ти
И ти я следиш с погед
Как бавно умира,но величествено

Тогава ти се замисляш
Какво нещо е живота
Когато иска може да си отиде..
Без дори да забележиш

В един миг си щастлив
В друг си на ръба на смъртта
Всичко бавно си отива
И ти неможеш да го спреш
Крещиш след него
Тичаш..бориш се
За да го спреш,но то не спира
И когато се обърнеш не виждаш нищо
Освен тъмни сенки
И мъгла ..кръговрат от спомени
И изгубени мечти

Тогава разбираш,че
Всичко е свършило
И си сам
Повече от всякога.

Хареса ми

Краят беше много добър ...
Или на мен ми е въздействал силно.
Но има нещо, което не ми харесва, и то е, че
сякаш поучаваш ... Може би е по-добре да го пишеш за себе си
"И тогава се замислям..."
занимавала съм се с разучаването на хм, есета и т.н. много дълбоко,
и макар самата аз да не пиша брилянтно, това е едно от нещата.
Иначе е чудесно, доста добро. Но в един случай не можеш да побереш
всички хора, а авторите пишат, за да са разчувстват читателите (и по-малко заради себе си. това е да си творец)
Браво, благодаря за това, беше красиво.
Просто може да не ти оценят творбите, защото сякаш размахваш пръст.
Обаче аз винаги си гледам такова дълбоко и .... съкс. Не ме слушай.

лол .. мии предпочитам
да не пиша римувано ии аз незнам защо ; д
просто изливам душата си и тфа е ; д

благодаря за мненията : >
ии мисля,че ще си взема поука ии ще пиша за себе си ХD