Не се разбивай в мен, момче,
като вълна във стръмен морски бряг -
не съм жена на тихи ветрове,
а в буен пламък - топъл тюркоаз.
Недей се срива в мен, момче,
не ще издигна те висок и строен -
аз бури нося още от дете
и никой с мен не спи спокоен.
Недей се дави в мен, момче,
аз нагла съм, коварна и устата -
същинска морска напаст съм отвред -
и в мен умира най-напред душата.
От болка тихичко стени, момче,
но в мен не взирай поглед благ -
не съм жена на тихи ветрове,
а в буен пламък - топъл тюркоаз...
