Единадесет причини да имам книги вкъщи
(относно бъдещето на книгите)
Защо точно 11 ли? Ъ-ъ-ъ… защото 10 е много изтъркано, а 12 е… 12. Както и да е, решил съм да пиша за сериозни неща и моля текущия читател да ме извини, ако прочете някоя глупост. Но нека започнем с първата причина…
1. За да респектират всеки, видял тоновете томове на известни и неизвестни писатели вкъщи… Е, колкото и несериозно да съм го написал, това си е факт. Има доста хора с книги, колкото да ги има. Може би така се чувстват по-интелигентни, но това, че носиш костюм не те прави бизнесмен. Най-често това са т.нар. псевдо-интелектуалци, каквито аз лично не познавам. Това много ме радва…
2. За да събират прах, която се бърше само от компютъра и телевизора… Разбира се, колкото и книги човек да има, прахта постепенно се събира по тях и покрива заглавията, та дори и авторите им. Не, че въпросния притежател гo интересуват такива подробности, но нека не обиждаме повърхностните. Разбира се, по компютъра(в точност монитора) и една прашинка да падне, тя ще бъде избърсана от грижовния стопанин на къщата, който, разбира се не отделя очи от него. Че как иначе ще следи за прашинки?! Освен това въобще не е представително да са ти прашни нещата, нали…
3. За да си ги нося на работа, с илюзията, че ще чета през обедната почивка… Абсолютно честно и безсрамно си признавам, че и аз нося книги на училище. И странното е, че си въобразявам, че ще чета. Е, понякога става, но рядко намирам свободно време. Обикновено съм зает да търча из коридорите… Отплеснах се… Та може би някои хора искат да си повярват, че не са изоставили съвсем четенето. Все пак, никой не желае да си признае, че е станал роб на технологиите и полу-технологиите(пример за които в момента не мога да измисля, но да речем, че има). От една страна това е глупаво, но от друга… няма кой друг да ти припомни, затова сам го правиш. Разбира се, не оставяй днешната работа за утре, като можеш да я свършиш вдругиден, затова по цял ден пий кафе в офиса с колегите…
4. За да запълват празнината по рафтовете… Това е за хора с по-малко рождени дни… ъ-ъ-ъ, какви ги говоря?! Искам да кажа с по-малко празници… Нали знаете, колегите за рождения ден ти подаряват дрънкулки, които се чудиш само къде да държиш. Е, хората с по-малко такива празници и полу-празници (като годишнина от записването в читателския клуб) обикновено си пълнят рафтовете с хартийки, пардон – книги… Така де, рафтовете с разни шарени книжки дори надминават по атрактивност редичките от гипсови, керамични и стъклени фигурки.
5. За да знам наизуст заглавията им, защото всеки ден ги виждам отстрани на телевизора… Е, разбира се, заглавието е важна част от произведението, но все пак е една милионна част от цялото му съдържание. Знаейки заглавието на „Хари Потър 7”, аз си нямам ни най-малка представа за какво става въпрос вътре. Но какво ли обяснявам?! То си е ясно… Даже май нямаше смисъл от последните три реда, но подчинявайки се на правилата на критиците – колкото по-дълго(и по-сложно, но това няма отношение към случая) написано, толкова по-добре – аз няма да ги изтрия.
6. За да се чудя коя е по-дебела – втората отляво или седмата отдясно, когато и двете са по два пръста… Не, че броя на страниците е от особено значение, но все пак библиотека без дебела книга е като филмов колекционер без Титаник…
7. За да покриват разни глупави бележки и любовни писъмца… Какво по-удобно място за криене на глупости от мястото между двете най-крайни книги на най-горния рафт на библиотеката в най-необитаваната стая?! Ето… още едно полезно приложение(казах „полезно”, а не „свръх-гениално и ужасно полезно”). Освен това ако някой смелчак се наеме да прочете точно тези две книги и намери бележката, то тя отдавна ще е с „изтекъл срок на годност”.
8. За да се сетя, че съм можел да проверя в енциклопедията вместо в Интернет, когато вече съм го направил… Тук има малко пояснение за по-некомпетентните в областта на технологиите – в Интернет всеки има право да публикува информация, независимо дали е достоверна или не. Освен това се пише с главна буква, защото е единствен… Поне из книгите всичко е проверено, но дори да не е, все пак е написано от експерт в тази област. За жалост, все повече хора се обръщат към по-бързия, вместо към по-сигурния начин и така домашните енциклопедии губят смисъла си. Е, сегашното общество е заето и постоянно бърза, така че може да му простим…
9. За да ги преподреждам по азбучен ред всяка година, при все че не са пипвани от предното подреждане… Това, ако не друго, поне е повод да избършеш прахта от книжките си (и, разбира се, да изчетеш всички тайни послания от тази година). Просто човек има нужда да се грижи за домашната библиотека, въпреки, че не чете нищо от съдържащото се вътре.
10. За да ги давам назаем на разни хора… Така де, поне в нещо да са полезни – да подобряват социалните ми контакти. Разбира се, под репликите „Оле, много ти благодаря! Не знам какво щях да правя ако не ми беше дал книгата.” се крие едно подсъзнателно „Боже, тоя всички книги на света ли има?! Супер е зле!”. Какво да ни правиш, хора…
11. Да ги чета… Ура, най-после стигнах до първоначалния замисъл на книгите и въобще на писмената реч. Все пак, намират се още редки екземпляри, които все още не могат да заспят без книжка в ръце, или поне обичат да четат. Всяко правило си има изключения, но, за жалост, те намаляват и намаляват а това хич, ама хич, не е добре…
Ако още някой не е хванал иронията в повечето твърдения(причини) – всъщност в целия текст, то тук е момента да го спомена, за да не си представите, че съм лекомислен тинейджър, който споделя идеята (на която се подиграва). Да не сте си помислили, че не съм умен?! Че не съм красив?! (да, и това беше ирония)…
А относно бъдещето на книгата, то е доста неопределено и, може би, само баба Ванга може да каже какво е. Все пак хипотезите не са излишни, затова аз в това кратичко… ъ-ъ-ъ… нещо изложих моята – че книгите имат бъдеще, но не такова, каквото би трябвало (колкото и песимистично да звучи).
-------
Малък опит за остроумие и оригиналност, който не е мой, за да е лично творчество, но пък го редактирах малко от малко, за тва може да се каже, че имам някаква роля в този му вариант ;P а го редактирах, шот ме накефи ии реших да го споделя ;P а за го споделя трябваше да го редактирам, за да има няква следа от моето мнение тука, за да е честно да го сложа в тоя раздел. и както и да е, тея последните редове бяха крайно малоумни, извинете за изгубеното ви време, но без тях не може да минем
