Част II - днес ще се запознаем с някои от най-великите имена от ранна история на шаха като турнирна игра.
Раждането на спорта (1850–1945)Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен, изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Андерсен е приветстван като водещ шахматен майстор и неговия блестящ, енергичен атакуващ стил става емблематичен за времето си, въпреки че по-късно е описан като стратегически незначителен т.е. повърхностен. Блестящи партии като „Безсмъртната партия“ на Андерсен и „Оперната партия“ на Пол Морфи са определяни като най-високия възможен връх в шахматното изкуство.
„Безсмъртната партия“
По-дълбоко проникване в природата на шахмата идва с двама по-млади шахматисти. Американецът Пол Морфи, необикновено дете-чудо, спечелва срещу всички важни състезатели, включително Андерсен, по време на кратката му шахматна кариера между 1857 и 1863. Успехът на Морфи произлиза от комбинацията на брилиянтни атаки и стабилна стратегия. Tой интуитивно знае как да подготви атаките. Роденият в Прага Вилхем Щайниц описва по-късно как да се избегнат слабостите в нашата позиция и как да създадеме и използваме такива слабости в позицията на противника. В допълнение към постиженията му в теорията, Щайниц полага основите на важна традиция: триумфът му срещу водещият германски майстор Йоханес Цукертнот през 1881 г., е считан за първото световно първенство по шахмат. Щайниц губи титлата си през 1894 г. от много по-младия немски математик Емануел Ласкер, който запазва тази титла за 27 години, най-дългия период сред всички световни шампиони.
Кубинското дете-чудо Хосе Раул Капабланка (световен шампион в периода 1921-27), който обича простите позиции и ендшпили, успява да сложи край на немскоговорящото господство в шахмата. Tой остава непобеден в турнирна партия за осем години до 1924 г. Неговият наследник е родения в Русия Александър Алехин, силно атакуващ играч, който умира като световен шампион през 1946 г., губейки за кратко титлата си от холандеца Макс Еве през 1935 г. и възвръщайки си я две години по-късно.
Между двете световни войни, шахматът е революционизиран от новата теоретична школа на т. нар. „хипермодернизъм“, с представители Арон Нимцович и Рихард Рети. Те проповядват идеята да се контролира центъра на дъската с отдалечени фигури вместо с пешки, канейки противниците си да окупират центъра с пешки, които да станат обекти на атака.
След края на 19 век, броят на ежегодно провежданите турнири и мачове за майстори бързо нараства. Някои източници посочват, че през 1914 г. титлата „гросмайстор по шахмат“ е за първи път официално присъдена от руския император Николай II на Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал, но това е спорно твърдение. Традицията за присъждане на такива звания се продължава от Световната федерация по шахмат, основана през 1924 г. в Париж. През 1927 г. е основано световното първенство за жени с първа победителка чехкинята Вера Менчик.
Предходни теми:
ПроизходСледва:
Следвоенен период (1945 и нататък)