Следвоенен период (1945 и нататък)След смъртта на Алехин, нов световен шампион е потърсен чрез турнир с елитни играчи, организиран от ФИДЕ, която оттогава има контрол над титлата с изключение на едно прекъсване. Победителят от турнира през 1948 г., руснакът Михаил Ботвиник, поставя началото на ерата на съветско господство в света на шахмата. До разпадането на Съветския съюз има само един несъветски шампион - американеца Боби Фишер (шампион в периода 1972-1975).
В предишната неофициална система, световният шампион определя с кой претендент ще играе мач за титлата и претендентът е задължен да потърси спонсори за мача. ФИДЕ въвежда нова система на квалифициращи турнири и мачове. Най-силните играчи в света се събират в „междузонални турнири“, където се присъединяват към играчи, които са се квалифицирали от „зонални турнири“. Завършилите на първите места в тези междузонални турнири отиват на етап „Кандидати“, който първоначално е турнир, а впоследствие поредица от елиминационни мачове. Победителят при кандидатите играе с настоящия световен шампион за титлата. При поражение на шампиона, той има право да изиграе мач-реванш година по-късно. Тази система работи в тригодишен цикъл.
Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години. Той спечелва турнира за световната титла през 1948 г. и я запазва след мачовете през 1951 и 1954. През 1957 губи от Василий Смислов, но си възвръща титлата след мач-реванш през 1958 г. През 1960 г. губи титлата от латвийското дете-чудо Михаил Тал, завършен тактичен и атакуващ играч. Ботвиник пак си възвръща титлата в мача-реванш през 1961 г.
След събитието от 1961 г., ФИДЕ отменя автоматичното правило за мач-реванш на детронирания шампион и следващия шампион, Тигран Петросян, гений на защитата и силен позиционен играч, успява да задържи титлата за два цикъла, 1963-1969. Неговият наследник, Борис Спаски от Русия (1969-1972), е играч способен да победи в позиционен и остър тактически стил.
Следващият турнир за титлата, т. нар. „Мач на века“, излъчва първия несъветски претендент за титлата от Втората световна война, американецът Боби Фишер, който побеждава останалите кандидати с безпрецедентна лекота и очаквано печели мача за световната титла. През 1975 г., обаче, Фишер отказва да защитава титлата си срещу съветския шахматист Анатоли Карпов, когато ФИДЕ отказва да изпълни неговите изисквания, и Карпов придобива титлата служебно. Карпов защитава на два пъти титлата си срещу Виктор Корчной и доминира през 1970-те и ранните 1980-т с поредица от турнирни успехи.
Царуването на Карпов е прекъснато през 1985 г. от друг руски шахматист – Гари Каспаров. Каспаров и Карпов провеждат пет мача за световната титла между 1984 и 1990 г; Карпов никога не печели титлата си обратно.
През 1993 г., Гари Каспаров и Найджъл Шорт скъсват връзките си с ФИДЕ, за да организират техен собствен мач за титлата и основават състезателната Професионална шахматна асоциация (ПФА). Оттогава до 2006 г. има едновременно двама световни шампиони и две световни първенства: ПФА или шампионът по „класически шахмат“ продължава традицията на Щайниц, в която настоящият шампион играе с претедента серия от много партии; другото първенство следва новия формат на ФИДЕ, при който много състезатели участват в общ турнир, за да определят шампиона. Каспаров губи своята титла по „класически шахмат“ през 2000 г. от руснака Владимир Крамник.
Веселин Александров Топалов е български гросмайстор, световен шампион по шахмат за периода 2005-2006 г., версия ФИДЕ. Води в класацията на световната шахматна федерация - ФИДЕ - през юли 2009 с ЕЛО 2813 т. През април 2006 оглавява ранглистата на ФИДЕ за първи път с ЕЛО 2804 т., след отпадането от нея на отказалия се от състезателна дейност Гари Каспаров. През юли 2006 и повторно през юли 2009 постига върховото си постижение от 2813 точки, с което се нарежда на второ място във вечната ранглиста сред само четирима шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 т. Той е един от само шестимата, оглавявали световната ранглиста след 1970 г. откакто ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО за мярка на силата на шахматистите. Останалите пет в хронологичен ред са Боби Фишер, Анатоли Карпов, Гари Каспаров,Владимир Крамник и Вишванатан Ананд.
Световното първенство по шахмат през 2006 г. обединява титлите, когато Крамник побеждава световния шампион на ФИДЕ Веселин Топалов и става абсолютен световен шампион. През септември 2007 г., руснакът губи титлата си от Вишванатан Ананд, който спечелва световното в град Мексико. Ананд защитава титлата си в мача-реванш през 2008 г.
Предходни теми:
ПроизходРаждането на спорта (1850–1945)Следва:
Шахматни правила