Днес ми дойде музата да пиша, и сътворих няколко стихчета, ще помоля за коментари и ако имате критики казвайте
Сама
Защо си тръгна,любов моя?
Защо остави ме сама?
Търся, ден и нощ покоя,
а какво намирам - мъка и тъга!
Лутам се из улиците тъмни,
Търся, търся малко светлина,
Чувам писъците гръмни,
писъци на моята душа!
Няма ли да се върнеш?
Няма ли да ме утешиш?
Нуждая се от обичта ти силна,
мъката и болката да покориш!
Сватбата
По каменна пътека,
окъпана с цветя,
вървяха те двама,
ръка за ръка.
Тя стъпваше бавно,
напред към олтара,
сякаш от диаманти,
развяваше й се воала.
Застанаха влюбени двама,
под синьото небе,
любовта им беше голяма,
размениха си те - сърце за сърце!
Изрекоха думите свещени,
още ръце за ръце,
за съпруг и съпруга обявени,
под небето - целунаха се те!
Приятел
Когато тъжен си, нещастен,
и сърцето ти скърби,
мислиш си че няма край,
искаш писакът в душата ти да замълчи!
Животът ти се струва мрачен,
сякаш няма светлина,
всеки миг е бавен и провлачен,
не виждаш нищо, няма красота!
Ала ще отмине тъгата,
тъгата на твоя живот мизерен,
няма да е вътре самотата,
защото той ще е там-приятелят верен!
Той ръката си ще подаде,
и от тъгата ще те утърве,
той сърцето ти ще спаси,
като Ангел Небесен ще те възкреси!
Любовта
Душата си ти за добро раздай!
Любовта е богатство, знай!
Живота е добър тогава,
когато обич с обич се раздава.
Щастлив е този който знае,
че може на ближния да разчита.
Но не човек който го ласкае,
а колкото и да е сгрешил да го зачита.
Объркаш ли се и не видиш път
на рамото им можеш да поплачеш.
Любовта сърцето ще утеши
и на сърцето мир ще въдвори!
