- МЛЪКНИ!!! Махни се, не разбра ли, че те мразя! Ще те убия.
- Не можеш, да ме убиеш, ти ме обичаш.
- Изпитвам всичко към теб, но не и любов, тъпа кучка!
- Добре тогава. Завържи ме, измъчвай ме, заколи ме ...
- Спри да ми даваш идеи!
- Прережи гръкляна ми, усети кръвта ми, опитай я даже, докосвай се, ще ти хареса, мила.
- Не мога, не мога...просто, аз съм нищо без теб.
- Нали искаш да ме убиеш, да чуеш писъците в главата си, да изчукаш безжизненото ми тяло?
- Ти не си истинска!!!
- Да, но това не ти пречи да ме чуваш и виждаш.
Тишина. Всичко беше свършило, точно както и последния път. Поредната самотна нощ, в която гласовете не пропуснаха да се обадят. Те..те... ТЕ! Просто ме измъчваха, но най-вече Тя. Не й знаех името, не я знаех коя е , но ме преследваше от малка, заради нея съм този боклук.
И всяка вечер, в плен на мрака, стоях послушна и заглушавах тъмнината. Разбира се добра, разбира се умна, разбира се красива, разбира се това трябва да съм аз. Разбира се прецакана, разбира се изоставена, разбира се покорна, разбира се това съм аз. И Лудостта, хванала ме е за гушата, не мога да се измъкна. Впива своите нокти дълбоко в мен, усещам как й харесва кръвта ми, вкусът й, мирисът й. Дяволът в мен се е вселил, а аз глупачката се оставям. Продадох му моята душа, преди хиляди лета и сега гния в този свят, докато той не получи своята власт.
- Махнете се, махнете се. Не ми се играе сега, не се чувствам добре
- Ела играай, ела играаай, ела играай...с нас.
Песента на гласовете продължава, поемата на депресията се утвърждава. Играта „Има ли Бог” е към своя край, скоро ще отлетя към тъй бленувания Рай. Векове на робство, покорната и добра, полудялата и разбита, тъжната и депресирана.Не, не мога вече да стоя тук, ще им се дам в ръцете, да ме изядат, да утолят своята жажда. Ще ги нахраня с плътта си, ще им дам ума си, но вярата в мен остава, че някъде ТАМ ме чака добро.
- Отказа ли се? А, отказа ли се?
- Да, отказах се!!!! Погълни ме, разбии ме, направи ме твоя.
- Ти винаги си била моя, просто сега го осъзнаваш.
- Вярвам ти, о , Призрачна Богиньо. Вземи моите болки и ги предай на следващия , както направи и с мен.
- Няма да боли, няма да боли. Просто леко острие плъзгащо се по врата ти. Няма да имаш време дори да изкрещиш, а вярвам, че ти се иска.
- Искам. Искам. Искам!! Иск...
