12 ноември. писано доста насила. хайде бе, гадното настроение няма ли да съдейства на музата : (
Sunflower god
Слънчогледите танцуват по двойки,
със шепот на листи ме следват,
целуват ми коленете-
защото знаят, че идвам при тебе.
Деца на лятото, оставете ме.
Небето се взира в мен, души ме,
усеща, че те познавам
и ме пуска да плувам в дъгата му,
в онази вечна Вселена, където
Теб не може да те няма.
Ръцете ти. Помня ги търсещи
ръце на художник, ваятел.
На бог.На слепец. на всевиждащ..
А очите ти-пълни със изгрев.
Ти беше вечен. И млад. И прииждащ..
Слънчоглед бях, стебло във краката ти,
нямах избор-освен да те следвам,
да съм там, щом рисуваш мечтите си.
Да те съпътствам в зведните екстази,
да съм хангарът за твоето излитане.
Слънчогледите танцуват по двойки,
пеят край надгробния ти камък,
целуват ме по коленете.
Поспи, приятелю. И намери звездите.
Деца на лятото, не го будете.
