Там където ще отида
няма пътища
няма пътеки
не е стъпвал
човешки крак
нито
човешка мисъл
се е доближавала.
Има едно езеро там
(пълно с мастило)
и в езерото има лодка
(от празни страници платната)
и в лодката има огледало
(излято от сълзи)
а до огледалото легло
( за безсънни нощи. )
и едно чувство, топнато във ваза
върху масата.
А над езерото има дървета
( с цигулки, кацнали по клоните )
и от тях капе вода
(скоро е валяло)
и тя е солена
(от скръб)
но между клоните се процежда светлина.
Там
аз
ще чакам
теб.
