И тогава...

... улиците, по които минавам,
ще плачат с твоите стъпки.
Ръцете ми ще са по-празни
от душата ми.
Зеленият чай ще горчи като
пелин.
Нощта ще е с цвета на косите ти
и поне вятърът ще ги сресва с пурпурна нежност,
както преди.
Както преди...

Лицето ми,
сълзите ми ще въздишат за дланите ти,
които ги няма, за да ги изтрият.
Устните ми
ще се напукат
и името ти ще е техният мехлем.

Дъждът с дайре по капчука
и с вадички хлад по стъклата
ще прияпява
La Partita.

Но всяка нота е
сладка
капка
мед -
зрънце вяра,
крачка към теб.













На Мария и Лиу

това защо не си ми го давала да го чета? :о
прелестно е <333333333333

Браво ! Както предишното това е съвършенно , само тук където не си спазвала малко римата , но е доста хубаво и проницателно

Halinor написа:

Но всяка нота е
сладка
капка
мед -
зрънце вяра,
крачка към теб.

Този последен стих най-много ми харесва

SoulDestroyer написа:

Браво ! Както предишното това е съвършенно , само тук където не си спазвала малко римата , но е доста хубаво и проницателно

Вика му се бял стих на това без римата!


Хал това нещо е страхотно

жина, се ми е на ума че съм ти го давала (гледай там "междинния" период xD )
благодаря ти иначе, салвадоре мой {}


SoulDestroyer, не съм спазвала римата, да
хубаво е хората да разберат, че в поезията не римата е най-важното (:

Благодаря ти, Георги.

Това е доста добро , просто отбелязах , че не си спазвала римата


Бавен_Клошар мерси за информацията