бяла (а.к.а. порнографиите на Калина)

така, сччитам за нужно леко уточнение
аз не мога да пиша, противно на това, което твърдят Федерико и Зелената ми фея
но на моменти ме удря някакво вдъхновение, преливат едни чувства в мене и ми се получават сносни неща
и реших да споделя едно такова с вас (:

Декември. Тихо като в приказка. Снегът вали бавно и настойчиво от другата страна. Светлината, струяща от прозореца над леглото е по-бяла от снега. Мракът в ъглите на стаята е бледолилав. Рибите плуват все по-бавно в аквариума и все повече заприличват на нарисувани. Самотен гълъб прелита край прозореца. Бледата му сянка се плъзва за миг по измачканите чаршафи и после изчезва нейде в белотата навън. Изведнъж в гънките на чаршафите забелязвам неясни очертания на змии, дървета, лодки и бурно море. След няколко секунди те изчезват, загладени от топлото ти рамо. Лежим на мекото легло и се любим цял следобед. Лежим и се любим, ние двамата и нашите души. Нищо наоколо не е истинско. Само ти си истински под мен. Прокарваш пръсти през косата ми и разбирам, че сънувам. Как може всичко да е толкова истинско в съня ми? Плъзвам устни по врата ти. Усещам вкуса ти. Истински. Сянка пропълзява безшумно по гърба ми. Гълъбът се спуска в снега. Дланите ти са истински и топли, лежат на раменете ми. Сънувам, че свършваме едновременно. После се потапяме в белотата. Аз, ти и нашите души. Паля цигара. Синкавият дим е истински, сух и горчив в устата ми. В съня ми, ти протягаш ръка към моята. Филтърът е бял между гладките ти устни. По-бял от мехурчетата въздух, които рибите безшумно избълват. По-бял от снега. По-бял дори от светлината, струяща от прозореца над теб и мен. Осъзнавам, че очте ми се насълзяват, докато го гледам. Сълзите ми също са бели. Затварям очи. Ти ме докосваш по челото. Пръстите ти са истински. Сънувам, че ме придърпваш нежно към себе си. Прегръщаш ме. Тъмнината под клепачите ми е бяла. Дишам все по-бавно. Димът, който изпускаш леко през ноздрите си, разрошва косата ми. Притискаш ме към себе си. Сънувам, че ме издърпваш надолу. Потъвам в мекото легло и в прегръдките ти. Леглото е истинско и топло под мен. После всичко е бяло.

Събуждам се. Снегът вече не вали. Навън всичко е бяло, само сенките лилавеят. Светлината от прозореца потреперва леко. Ъглите на стаята са индигови. Рибите плуват неспокойно и тихичко бълбукат. Чаршафите са топли, сякаш още лежиш до мен. Паля цигара. В пепелника до леглото има една непоносимо бяла угарка.

PS: не ме съдете строго ;D

:X :X :X :X :X



Ти си един непоносимо прекрасен гений.

:О:О:О
Федерико... ласкаеш ме
само тебе обичам, нали знаеш?

Знаеш, знаеш : D
и ти знаеш !

дай да не го обръщаме на спам, че ще има червено

не, не знам, аз не съм такова момиче!

червеното съм аз, със Северина се напиваме с абсент и правим светофара пред ЕГ

айде наистина, не ни се яде БАНица, нали? xD

Страхотно е.Много нежно и красиво.Поздравления !

Ай! Хареса ми, много красиво е написано. (: Имаш талант.

много ви благодаря ((:

Браво момиче вкара ме във филма много ми хареса продължавай все така!

Bryan написа:

вкара ме във филма

Именно !

много се радвам, че толкова ви е харесало ((: