Свобода?

Час по немски..

Сънят бавно те напускаше. Вече стана чувствителен към всеки шум..към всяко нещо. Завъртя се. Отвори очи..

Не очакваше да видиш картината, открила се пред теб. Слънчевите лъчи плашливо се прокрадваха през пердето. На стената палаво играеха сенки..Ноември? Да! Един от последните топли дни..

Изправи се бързо, облече се и отиде да се измиеш. Приготви си закуска и кафе. Хвърли си освежаващ душ. Излезе на терасата да изпушиш цигара..Дръпна веднъж, но се отказа - нямаше смисъл - изхвърли недоизпушения фас..

Не искаше да следваш еднообразното ежедневие..този ден беше особен. Чувствата се преплитаха вътре в теб..нещо напираше да излезе..беше неспокоен..чувстваше се в капан..в кутия..затворен между четири стени..Не издържаше - трябваше да излезеш. Облече се набързо - избра удобни дрехи - дънки и тениска - леки и широки..

Крачеше бавно..за съжаление всичко продължаваше да те задушава - хората, сградите..чувстваше се смачкан. Множество хаотични звуци, преплитащи се с някаква отчужденост, бликаща от фасадите. Всичко това затъпяваше сетивата ти. Сякаш бе притиснат в дупка - на дъното на всичко - искаше да се откъснеш от това..

Пусна си музика..

Всичко се случи за секунди - дори не усети как точно стана. Песента - тя те караше да се чувстваш особено - беше ти леко. Погледна напред. Вече ходеше с изправена глава..

В един момент се оказа по средата на многолюдна улица..всичко ти се стори толкова чуждо. Хората бързаха за някъде - някакси мрачни и преждевременно състарени. Преди броени минути ти беше част от тази сивота, а в момента стоеше в тълпата, но въпреки това някакси далеч от глъчката. Беше в собствен свят - спокоен и изпълнен с топлещи слънчеви лъчи..

Постепенно краката ти те поведоха. Вече не се съпротивляваше. Крачеше, не много бързо, замечтан..не виждаше ставащото около теб.

Изведнъж се съвзе. Оказа се на пътека, отрупана с листа. Интересно, замисли се, за някои хора есенните цветове олицетворяваха тъга, но ти се изпълваше с неописуемо чувство..

Стоеше там, безразличен към сивотата. Плавно поемаше въздух, дробовете ти се изпълваха със свежест. Беше разрушил оковите..клетката, в която живееше открай време..

Най-накрая се чувстваше свободен..