Написано за десетина минути..съжалявам, ако някъде има грешки..постарах се да е в оригиналния си вариант..
Срещата ли? Тя беше толкова неочаквана, колкото и самите последствия..
Той се събузи с чувството, че днес ще се случи нещо. Нещо необикновено. Нещо, което ще промени живота му. Но не очакваше, че ще промени и самия него.
Срещна я съвсем неочаквано. Стоеше с приятелите си, когато тя дойде. Запознаха се. Поговориха. Разделиха се.
Вечерта. Всичко беше спокойно. Умората го поваляше, но мозъкът му беше буден..не можеше да заспи.
Тогава започна всичко. Представи си лицето, нейното лице. Побиха го тръпки. Очите й - толкова магнетични, устните - сочни, чертите - остри, но красиви..Имаше и нещо друго..не можеше да го разбере..нещо отвъд красивата външност, нещо, което се криеше вътре в нея..
Виждаха се всеки ден. Той опитваше да разбере какво точно го привлича. Вече не можеше да се откъсне от нея - беше постоянно в мислите му, беше се промъкнала под кожата му..
Тайнствена, толкова тайснтвена - всеки жест, усмивка, поглед..Думите, изпълнени със смисъл, но и толкова неразбираеми..
Чувственост - тя струеше от цялото й същество - толкова силна, заразяваща, изгаряща..огромна палитра..толкова необяснима..Нима можеше да крие своите чувства? Нима това крехко същество умееше това толкова добре?
Въпросите се появяваха един след друг. Едновременно знаеше всичко и нищо за нея. Беше един пъзел с множество части - ненареждаем, но и привличащ..
Характера й. Неописуем. Тайнствен.
Той знаеше, че тя ще го унищожи, но не можеше да избяга. Пропадаше все по-надълбоко в опасния й свят. В неговата малко вселена имаше само едно име, едно лице, едно усмивка, едни очи..
Тя се бе превърнала в част от него. Ако я загубеше щеше да загуби всичко - чувствата, цветовете, разсъдъка..всичко..
Тя бе цялото му същество..
Тя..
