Мрачен ден

МРАЧЕН ДЕН

До прозореца стоя
и замислено гледам-
навън капе дъждът.

Сълзи стичат се в миг,
от очите ми ронят се
и падат на земята...

Падат,натрошават се
и сребристи пръски
разпиляват се.

Виждам,през стъклото-
размазани фигури крачат
и бавно се губят от поглед...

Пада тежка мъгла
и като завеса се спуска пред мен-
да не видя и да не чуя нищо...

Ситни капки се ронят
и капят една подир друга
по твърдата,студена земя...

Мрачен е отново денят,
губи се от поглед градът,
в мрак потъва светът...

Не ви ли писна този стил? Все мрак, все тъга, все такива подобни? Каква е тази тийнейджърска мода всички да са депресирани?
Ако все пак трябва да дам мнение за самото произведение, ще кажа, че не е лошо. Последния стих най ми хареса. Може би още трябва да се поработи, но имаш талант.

Мерси^^ Ем,Ани,по тази тема...пиша когато ми дойде.Изливам си душата в меланхолични произведения,понеже най-точно изразяват чувствата и настроенията ми в момента,в който съм ги писала...Еми,това е.Трудна възръст... xD Mного лесно се депресирам... ;[

Постигнала си невероятен ритъм.
С времето би се получило нещо страхотно.
Keep writin` ;]

Ди супер е

яко

Благодаря на всички ^^Радвам се,че ви е харесало!

Жестоко Е