Satyricon (black metal)

Satyricon са една от най-интересните норвежки блек метал банди.Не заради това,че се замесват в палежи,оскверняване на църкви или дори в убийства,а именно поради обратната причина.Сигурд Вонгрейвън(Satyr) е музикант,който умее да си служи с всички инструменти и е един от гениите на стила.Той пише и повечето от лириките на бандата.Лириките на бандата се отнасят най-вече за величието на норвежката природа,силата на викингите и омразата срещу църквата,която е донесла много болка на паганския им народ през изминалите години.
Музиката на Satyricon е уникално съчетание на първичния блек метал и красиви ренесансови клавири.
След 2000 година те поемат по малко по-модерен път,повлияни от американските металкор банди.


Satyr
Малко хора се интересуват от самото начало на бандата и не знаят, че Satyr не е нейния основател. Името на бандата е Eczema и е създадена през 1990 година от Carl-Michael Eide. Идеята е да се прави дет металия, но през 1991 година към бандата се присъединява непълнолетния младеж, Satyr и започват да правят модерния за Норвегия по онова време Блек метал. Музикантът набързо изритва останалите и превзема бандата, която вече се нарича Satyricon .Веднага намира невероятния барабанист Frost и през 1993, заедно с още двама музиканти създават първия дългосвирещ албум-Dark Medieval Times.
Satyr поема пълен контрол над бандата, като издава албумите със собствения си лейбъл Moonfog Productions. Много от феновете започват да го обвиняват за музиката, която Satyricon правят след 2000 година, но никой не може да отрече безспорните му гласови качества, безупречен външен вид и величествения начин,по който дава интервюта. Професионалността на живите изпълнения също не подлежи на критика. Той е добър приятел с Nocturno(Darkthrone), като дори е издавал някои от техните албуми. Това е най-общото, което може да се каже за този уникален гений на мрачната музика.


Frost
Frost се включва в групата през 1992 година, точно преди да започнат записите на Dark Medieval Times'93 и се подвизава в групата и до днес. Добър приятел е със Сатир и е съвсем различен по характер. Докато Сатир е по-спокоен, хладнокръвен, бизнесменски тип, то Фрост е с гореща кръв, не мислещ трезво и с опит за самоубийство.Обича да си изкарва лудо с членовете на 1349, защото и те са луди глави, които обичат приключенията.

1993 : Dark Medieval Times

Албума предлага концепция базирана на викингските времена, когато викингите владеят Северните земи. Музиката притежава прилив на разливащи се средновековни убеждения и е независима.Вдъхновението на албума са великите пейзажи, които рисува природата на Норвегия.
1994 : The Shadowthrone

Албума е може би най-добрия албум на групата.Формулата е влиянието на средновековието и народно-епичния блек метъл на "Dark Medieval Times", осъвършенствайки го. Войнствената природа на албума е съживена с студените и високи китари, директните лирики, свирепите битки, и мъгливите гори и планини, където управлява Сатир. Класическите дрезгави крясъци на Сатир са лицето на звука, заедно с някои диалози и викинго-подобни хорове.
1996 : Nemesis Divina

Албума показва невероятните умения на Satyricon.Без повече акустични пасажи и изтънени звуци.Шедьовър.

1999 : Rebel Extravaganza


2002 : Volcano


2006 : Now, Diabolical

Добър албум от “Nemesis Divina” насам.Албума е по-различен от предишните, по-суров е, и звучи като по-стар блек метъл.Тойне е никак депресиращ, дори ти дава сила да се вдигнеш, подобенн е на бърза експлозия в мислите ти.
2008 : The Age Of Nero

Албума се вписва идеално към останалите – подобни бързини, добре формулиран.Но както винаги имат някой убиващи рифове, които искат да те екзекутират. Качеството на записите обаче не е особено добро – китарите не са чисти, трясъците са изопачени, няма дефиниция за високите гласове.Не се знае дали това е умишлено, но повечето им фенове предпочитат изчистените им по-ранни албуми.