най-накрая се престраших да го пусна ... малко е тъпо..
Красива бе зората
до твоите очи
Красива бе гората
при меките ти коси
Красива бе реката
докосвайки устните ти
Красива бе нощта
докато държах твоята ръка
И сякаш времето спря, когато я пуснах и останах сам-сама
И сякаш всяка красота
отиде си със твоята душа
И гората, и зората
загубиха те своя блясък
И сякаш останах сама сред нищото
С теб си тръгна любовта
С теб си тръгна и последната искра
И огънят угасна
А аз останах загледана
в красивото небе,
но беаз тебе то е само черен фон без луна
А аз съм празнота
Единственото оставено след любовта...
