Мираж

Чувството на студ,което тя изпитваше, не можеше да бъде заменено. Гледайки през прозореца, момичето протегна длан да почувства студените снежинки в ръката си. Мислите й бяха само за него. И сега танцът на снега й напомняше за каменното му сърце. Бленуваше само за горещата му усмивка. При тази мисъл топла тръпка премина през цялото й тяло и снежинката се превърна във вода. Така се стопиха и надеждите й.
Фенерите по широката улица огряваха мраморното лице на момичето. Сините й очи пронизваха тъмнината. Вятърът разроши дългите й руси коси. Навеждайки глава тя продължи да се бори с виелицата. Измръзнала до кости ,тя едвам се движеше. Сълза се отрони от очите й. Изведнъж тя почувства нежна топлина. Повдигна бавно глава и се огледа в очите му. Сън ли бе това?

идеално е

Супер е