Някога мислил ли си,Ти ако...

Един мой стих... Доста е .. как да кажа Dark ? и Тъп но все пак искам и вашето мнение Благодаря предварително !

Някога мислил ли си,ти ако умреш,
Дали за тебе някой ще запали свещ.
Дали някой ще забележи,че те няма,
Дали някой ще се досети,че ти сега гниеш в калната яма.
Че сега със дявола си ти приятел,
и че сега ще отмъстиш на всеки предател.
Че ще накараш всеки,който е просълзил твойте очи,
от черна мъка и адска болка да крещи.
Някой ще се досети ли,че когато биеш камбаните на ада,
вината върху всеки виновен ще пада
Дали на някой ще му липсва твоята любов,
дали на някой ще му липсва шибаният ти живот.
Дали някой ще се сети за твоето сърце,
паднало във гроба като птица без криле.
Но на всичко това отговорът е НЕ,
защото за другите си просто едно тъпо хлапе!!!

Уникално е останах без думи. Браво! Продължавай да пишеш

нямам думи...превъзходно е

супер е

Допада ми. Вярно, че е бая дарк, но пък е написано добре. Like it. ;p

Това ме кара единствено да обвиня света за това, че кара хората да изпитват такива чувства. Да обвиня всички, включително и себе си. Мъчно ми е, че се чувстваш така...недей. Предполагам всички сме си задавали същите въпроси, е, аз поне - да. Но в крайна сметка не смятам, че дори в края на живота си трябва да се чудиш какво ще си помислят другите. Хората сме прекалено жалки, че да се интересува някой от мнението ни...

А иначе е много хубаво. Продължавай все така Но съвета ми е да потърсиш малко професионална критика. Талантлива си и трябва да се развиваш още повече. Късмет !

lol не мога да повярвам .. ех Мерси за Мнението ви хора

Ааааааа толкова е хубавооооооооооооо........
още още ощеееееее искаме! :Д

Яко е ^^ И наистина е вярно.Смисълът е много дълбок.Всеки е изпитвал такива чувства...Светът е гаден,но...няма какво да се прави.Браво,продължавай да пишеш

Знаем, че човек трудно би написал нещо такова, ако не го е почувствал силно, че да го излее на лист хартия, нали?
Прекрасно е.
И всеки се е замислял над тези неща, но важно е да стоиш над тях.

Сега ще напиша няколко изречения, които не са нито да провокират някой, нито да обидят някой, но просто са малки неща върху които съм се замисляла и ме промениха коренно откакто просто ми се набиха в съзнанието.

И мене до скоро животът ме мачкаше. И верояно ще продължава да го прави.
Обаче не самия живот е виновен, нито това е съдбата.
''Кой- както си го направи''
Никой не може да ти направи живота черен, ако сам ти не си го направиш...
И дълбоко съм се уверила в това.
Ами да. В крайна сметка защо се депресираме, или се сдухваме, или си образуваме нерви?
Заради заобикалящата ни среда, не от друго.
Заради клюки, интриги, ''приятели'', или така нататък. Но е хубаво в един момент да си направиш равносметка за кой си важен и кой е важен за теб. За кой ще дадеш мило и драго и кой ще даде мило и драго за теб.
Ако такива няма- търси ги. Сами няма да дойдат. Но на света има винаги поне един, който е склонен да заплати с живота си, за да опази теб.
А и животът е колкото кратък, толкова и дълъг. Колкото е един миг, толкова е и цяла вечност. И дали е този прословут миг, или това начало, тази среда, или отива към края си- вървиш житейския път.
А е малко гадно да си помислиш как живота е един, а ти го прахосваш за глупости и го опропастяваш заради хорското мнение. А хора, които ти вредят- няма смисъл да се зачепваш за тях, те така или иначе точно това очакват.
А още по- ужасен е фактът, че днес малцина могат да кажат с ръка на сърцето ''Влюбен съм в живота, той е дар. Възползвам се и го живея''
Няма смисъл от ядове. Живееш ли- това е най- голямото щастие. Защото не един път съм казвала- Замислете се. Докато вие си мислите, че проблемите са много и са невероятно ужасни- по света има хора, които вдишват за последно. Дори сега, докато пиша това...
Бог знае колко трагедии стават, Бог знае колко умират, Бог знае колко се нараняват- било то психически, или физически. И има доста по- огромни проблеми от тези.
Затова се радвайте, че вие сте щастливци поради мъничкия факт, че живеете. И го изживейте тоя живот за тези, които си отиват Smile
И ние ще си отидем и така нататък и това е колелото на живота и така трябва да бъде.
Но един ден на смъртното си легло е доста по- добре да си кажеш ''Аз умирам. Живях един живот. Как го живях? Доволен ли съм? Да. Живях щастливо и не съжалявам.''
А как мислите- докато сте на смъртното легло и се запитате ''Живях един живот. Живот ли бе обаче?! Толкова много години, които няма да се върнат никога повече. Нямах шанса да се радвам на това, което беше дар. Никога повече няма да мога да поема дъх. Край. Всичко свърши'' - така не е ли по- лошият вариант?!
Аз само като си се представя как си го казвам това след години- сърцето ми се свива. И ако при все, че стане така (макар че няма да позволя) - най- много да умра от ужас и угризения.
Толкова много неща ни предстоят, толкова радости, мъки, трудности и изпитания през които да минем, толкова много неща на които да ни научи живота... И ако за щяло и не щяло се затваряме в себе си-... Нямам идея каква трагедия ще е.

Естествено- това са мои теории и много съм размишлявала над тях. Никой не ми ги е наложил, никой не ми ги е наливал. Сама стигнах до решението така да ги живея и да се радвам на всеки един миг.

Обичам живота, въпреки всичките му недостатъци Smile
Ако има кой да ме упрекне- нека заповяда. Но в крайна сметка какво ми пука от хорското мнение, щом аз сама си пиша ролята в живота и пътя си чертая? Smile


Съжалявам, че писах толкова много и съжалявам, ако съм обидила някой, но такава ми е теорията.
Харесах много стиха и искренно те аплодирам и ти се възхищавам.
Погледнато творчески е прекрасно, но искам да помогна на хората с този пост Smile
Друг е въпросът дали ще се вслушат и дали ще си дадат сметка относно нещата.

Просто по темата го написах.


И все пак отново:
Поздравления, невероятен стих!

Heart Heart Sunshine


Усмивкииии, искам усмивкииии!
Винаги може по- зле, слънца мои, винаги!
''Една усмивка разкрасява твоята душа, а пък две усмивки променят света!"
:*

Има толкова много неща които изкам да кажа,но толкова малко време.Всъщност повечето думи са излишни.Този стих горе е уникален сам по себе си,както и авторката му,нейнете произведения лично мене ме вдъхновяват.Написаното от Нох също е вдъхновявящо,карате да се замислиш,но живота не е само радост,той е и мъка,разочарования.Едно китайско проклятие гласи "Нека животът ти бъде интересен" ако сравним на везна добрите и лошете спомени,които се сещаме ще излизе,че сълзите се помнет по-дълго от усмивките.

Така е.
Животът е сложно нещо
Но мисълта ми като цяло е да преодоляваш трудностите с високо вирната глава и с усмивка
Не да се сдухваш.
Защото сдухаш ли се- изпадаш в безизходица, а не трябва да се примиряваш.
Просто да се мотивираш и да продължиш напред.

Да можеш да преодолееш трудностите с високо внигната глава е похвално качество,но засъжаление малко хора го могат.

Не винаги усмивката е това,което ни трябва,защото не винаги тя е истинска.Дори в повечето случаи точно тази усмивка приква истинските ни чувства от хората,на които трябва да се доверим,които може би са ни истински "ПРИЯТЕЛИ"


П.С. Не се опитвам да споря с теб,просто изказвам мнение.

Бре бая дълбоки мисли взеха да се вкарват тука