Един от моите незначителни стихове .
Не помня кога за последно се смях,
не знам какво е да ме чуят ,
не проплаках когато го разбрах,
няма да плача и сега.
Живота е скапан,
но не си заслужава да го изгубиш,
защото колкото повече болка има,
толкова по-живи се чустваме.
Не физическата болка ни прави
такива каквито сме,
а това което мислим,
усещаме и правим.
Ние сме хора,но отдавна
сме забравили да бъдем такива.
