Самота

Пръстите сковани от болка
Сълзите черни от грима
Седях аз в нищото
и нежно раздирах тишината

Гледах снимка подир снимка
мъчех се да видя къде сбърках
Но виждах само спомените
Те стопляха едва тупащото ми сърце

Погледнах се в огледалото
и исках да се осъзная,
но защо не можех
Какво пак обърках?

Седях обвита в плащ от дилема
незнаех коя съм,нито какво правя
Знаех само, че ако отново прехапя устни
всичко просто ще приключи

Оооо повече от прекрасно. Останах без думи

Бравос. Поне като немога измисля нещо такова,ще се радвам на другите.

Ма и ти ли си можела да пишеш е яко е

добре си описала самотата ,яко е