Изгибен

Вече няма какво да напиша,
вече всичко свършва
няма никаква опора
нито звук,нито полъх
от нещо вече отдавна изгубено,
а надеждата остава
заедно с разочарованието ,
хванати ръка за ръка ,
сплели косите си в плитка ,
а сърцето чака ли чака ,
сълзете напират ,
кръвта кипи ,
а ти се давиш
в собственият си безмълвен писък,
докато чакаш някой да те намери
и освободи ,
но нйкои не идва ,
а ти чакаш ли чакаш.
Накрая с трепереща ръка
пишеш последния стих
от твоята самота.

Красиво е

ИзгИбена и самотофоб е Зорито.