Тишината разстила на топли талази
мрака, преливащ в нощта.
Зад облаци сиви звездите се пазят.
И - ето! - сега съм сама.
Изчаквах спокойно на смъртното ложе
спасител от чудна страна.
Изгубена в спомени, в тъмното бродех,
търсех къде да се спра.
И плавам сега, заслушана тихо
в своята звучна тъга,
към нов хоризонт, където ме чака
живот, облян в светлина.
