Декември
Сърцето ми разказва-
горчиви на небцето тръпнат
безсънните ученически нощи
като капки еспресо без захар -
и сърцето ми тръпне от тях.
Очите ми разказват -
лилави под миглите лютят
сънните катранени утрини,
в очните ямки дълбаят -
и очите ми лютят от тях.
Ръцете ми разказват -
очакващи, книгите тегнат,
в ума се впиват и в рамената,
от мастилото дланите лепнат
и тежки се думи процеждат -
и ръцете ми тегнат от тях.
Сал душата ми замлъква -
претръпнала, лютя и тежка,
току тихо проплаква, проронва -
и пак поглед празен навежда...
