ТЪГАТА

Не поглеждай ме,другарю.
Тъгата пак е вътре в мен.
На гости тя ми се отбива,
всеки ден и всеки час.

Напоследък взе да зачестява.
И питам се аз,
къде отиде мойта радост,
къде се изпари...

Потъна тя във дън земя,
отиде си и отлетя.
На нейно място тъгата дойде
и само тъгата остана със мен.

Дали ще ме изостави тя сега?
Не мисля.Не чувствам.
Само с тъгата-
отново тъгата си изливам.

И в душата ми тъмно е,студено е.
И само в тъгата сега,потъвам сама.
И не зная аз дали отново,
ще мога без тъга да живея...

Яко е