"... през деня без умора изграждам,
през нощта без пощада руша."
Аз поставям във огнена рамка
всяка мисъл и чувство и страст.
Всеки страх аз убивам със камък,
всяка болка със смърт я церя.
- В мен атлазено лято въздиша,
пепелища и мрак - покрай мен,
а сред пламъка - есенна киша.
Но сред кишата - дух несломен!
Аз замахвам живот да отнема -
от отломките вечност градя -
нито жалост ръката ми снема,
ни от мъка отвръщам глава.
- В мен прибоят шепти и напява,
наоколо - пясък и прах.
А хиените глас извисяват.
Но не сещам и повей на страх!
По-далеч от носа си не виждам -
хоризонтът е вътре във мен.
- Сред жаравата - есенна киша.
Но сред кишата - дух несломен!
. Цялото стихотворение (+ нещата които съм ти гледал) доста ме омайват. Харесва ми стила ти на писане. Имаш ГОЛЯМ + за творчеството !
