Ученето - Струва ли си?

First topic message reminder :

Задавайки този въпрос имам предвид само училищната система на преподаване. Нататък мисля,че е ясно.

Всичко е в гледната точка. И в подхода.

Имам приятелка, хич ама никак не е глупава, обаче фактологически знания няма. Причината? Грешен подход още от началното училище, развил неприязън към всякакви учебни занимания. Последно като се видяхме ме разпитваше за разни исторически факти и възкликна: "Аз къде съм блеяла в училище!" . Отговорих й: "Като ти знам учителите, ме съмнява, че някой от тях би ти обяснил това по разбираем и нормален начин."

Правилно казвате, че образованието е много важно, а висшето образование супер важно. Е, с последното не знам как да се съглася... Не ме е яд, че прекъснах. Когато едва ли не всеки втори е завършил университет, тая диплома някак се обезценява, някак се приема едва ли не за даденост да си завършил "нещо там, колкото за тапията". Струва ли си четири години от живота ми, всичкия стрес, сума ти емоционални проблеми и целият огромен куп пари? Да имат да вземат.

Имам и колеги в сегашната си работа, с по две висши образования, някои и с по две магистърски степени. Никоя от които не е свързана с това, което правим. Teamleader-ката* ни е завършила финанси с високи оценки, но абсолютно никоя банка не я е поканила на интервю. Колеги, завършили филологии, вземат някакви жалки пари за обемисти преводи от немски и английски език, с аргумента "Те тия езици са супер често срещани" - да, вземи ти да преведеш най-обикновена детска книжка, че да видиш какво е то! (от опит говоря)

И в заключение да си призная, че гимназията ми липсва. Веднъж сънувах, че съм се върнала в осми клас и ще си карам целия гимназиален курс наново, но само с немски, английски, литература, история и изкуство. Като оставим тоя абсурд настрана, мисля, че това би била една добра система, където от един момент нататък не изучаваш неща, които не можеш да вденеш. Аз от всички тия години зубрене на физика не запомних абсолютно, ама абсолютно нищо. Освен какво е то kWh, а и това го помня най-вече защото го ползвам всекидневно biggrin

Та така... всеки решава за себе си сам, защото при всеки обстоятелствата са супер индивидуални. Моят съвет е, да си премислите всичко поне стотина пъти... и не правете като мен, ако имате шанс да идете навън, хванете го biggrin

*извинявам се за англицизма, фирмата ни е немска

Всичко опира до човекът, за един човек може да е от огромно значение дали ще има средно или висше образование, а за друг да не е от никаква важност, всичко опира до това как дадения човек може да прецени себе си, трябва да знае дали може да заблести с нещо, без да има нужда дори и от средно, има ярки примери за супер успели хора без образование, като един от тези примери е втория най-богат (финансово) човек в света, аз наскоро се прецених и си направих извод, че нямам абсолютно никаква нужда от висше образование, всичките четири неща които ми харесва да правя, мога да ги правя професионално и без нужда от нещо над средното, дори за две от тях не ми е нужно и средно, а аз никога не бих си изкарвал прехраната с нещо което не харесвам, не съм такъв човек, не мога като повечето хора да работя някаква простотия която няма нищо общо с това което обичам да правя и с това което ми доставя голямо удоволствие, предпочитам да нямам и една стотинка в джоба си и да не мога да си позволя дреха на гърба, но да правя това към което имам огромна и неописуема страст, защото така ще съм много богат, душевно богат, а е невъзможно една заплата (колкото и голяма да е тя) , да замени душевното богатство, просто трябва да се намери златната среда между финансово и душевно богатство, например, аз съм намерил моя начин да си изкарвам достатъчно за всичко което искам и същевременно да съм вътрешно богат, а когато правя това което правя най-добре се чувствам като най-богатия човек на света и никога и нищо друго не може да замени това чувство .