Сънят има нужда от мъничко време
да свикне със суровия свят.
Мечтите оставят за теб тежко бреме,
затворени в пустия град.
Зловещо и тихо сълзите се смеят
на белия пролетен ден.
А мъка и радост в едно пак се леят,
вовеки стареещи в плен.
Вървейки напред , не пристъпвай обратно
към измамния леден безкрай.
До теб ще съм винаги във време повратно
само малка надежда ми дай ...
От Любс (:
