Семеен правилник

Какво ново правило искаш да наложиш или премахнеш от правилника на твойто семейство?

Оo ами първо все пак ... да се изслушваме ( аз тях винаги ама те мен никога не ме изслушват..може би защото не мога да спра да говоря ама това е др въпрос ;дд )
Да имам малко по... лек режим на излизане...смисъл не да ме пускат един път на две седмици ; ( ... да ми вярват( досега не съм ги предавала ) ъъ може би малки промени във вечерния час ии за друго не се сещам ;д

И в моето не може де се каже, че има правила. Най-малкото защото родителите ми са патологични работохолици Таа доста рядко се застояваме вкъщи, а дори да имаше "правила" отдавна са се убедили, че не могат да ми наложат нищо, с което не съм съгласна.

Първо, никой никого не слуша. Всеки си приказва, каквото си знае и не слуша другите. Следователно, започваме да си крещим.
През седмицата не ми позволяват да излизам.....затова понякога не ги питам .
Вечерен час за сега не са ми определяли. Само ми звънят по 100 пъти, за да питат къде съм. Това и да се опитвам да го променя...няма да имам успех. Свикнала см така, както е.

аз нямам проблеми със семейния правилник. Макар че съм на 19 все пак не се прибирам в ранни зори и гледам да не правя точно каквото си искам,защото както и Миро каза - питате ли се какво им е на родителите ви,когато по цял ден не знаят къде сте и се прибирате късно посред нощите ??

Да има равенство между нещата, колкото време прекарвам в учене да имам поне половината за почивка.

deathrose написа:

питате ли се какво им е на родителите ви,когато по цял ден не знаят къде сте и се прибирате късно посред нощите ??

A родителите ни дали се питат какво ни е, като те се приберат в 4 часа сутринта, пияни?

В мойто семейство няма правила, няма забрани. Живеем си аз и баща ми и който както смята за добре... така прави.

Правилата при нас не са толкова строги, но всичко се върти около настроенията на майка ми.
Искам да я направя по-благосклонна и по-отворена.. В смисъл, да не си мисли че ако отида на концерт повече няма да ме види жива, да ме пусна извън града, да не ми мрънка да съм в къщи в 10.
И най-вече да престане да ми се кара на тема "задачи". Има кога да решавам задачи. Има и кога да стоя на компа. Направо ме изкарва извън нерви с нейните глупости че никъде няма да вляза >.<

Искам да ми позволяват сама да се решавам какво да правя Все пак не обичам да ми правят проблеми че е 11 вечерта а аз съм на рожден ден у едно момче и няма как да ме хване полицията заради вечерния час, а и ще се прибера с такси, след месец правя 18, а тъпата ми 10 годишна сестра спи у приятеки когато й скимне, а аз не мога да остана дори без да спя у момчето поне до 12...като всички останали спаха там...

В нашото семейство като се замисли няма някакви установени правила.
Това не означава, че всеки прави каквото си иска, просто всеки знае какво не би било редно да парви или не.
Родителите ми не ми забраняват нищо, защото никога не съм искала от тях нещо, коеото не биха ми позволили.
Не искам да променям нищо, всичко си е чудно.
Нямам нужда от правила някой да ме подсеща примерно, че трябва да изхвърля боклука, да си оправя стаята или да измия чиниите. Това са елементарни неща.

омфг.... да спра да си чистя проклетата пещера (стая) и без това никога не е в перфектно съвършено състояние и по късен вечерен час. каква е тази простащина 14 годишен зрял човек да седи навън до 9 часа ........ направо съм разочарована от нашите

Правила, наказания, глупости.Все едно сме в 18ти-19ти век.

dragons_eat_apples!! написа:

каква е тази простащина 14 годишен зрял човек да седи навън до 9 часа ........

Ъъъ..откога 14-годишните са зрели?
Трябва още много хляб да изядат, за да "узреят".
А и девет часа си е много хубав час. Представи си да те пускаха до 6-7-8 часа?


Иначее у нас..хмм..със сигурност бих променила няколко неща, свързани с личната си свобода. Но всичко с времето си.
Разбира се, първо трябва да си узгради доверие и след това идва останалото.

към лили и оня дето твърди, че драконите ядат ябълки

Мен например ме пускат до 6 часа и то с много клизми... КАКВО ДА КАЖА АЗ?
Искам да ме приемат за личност.
Искам да ме изслушват.
Искам да ми вярват.
Искам да ме пускат до по-късно.

Ни повече ни по-малко.

И само към 14-годишния. Нито един зрял човек (особено на 14) не казва АЗ СЪМ ЗРЯЛ ЧОВЕК! Зрял си не като кажеш ти, а когато го покажеш. ти не можеш да си го кажеш за себе си!!!!

Fenrir написа:

Много относително звучи "ПРАВИЛА". Забрани може и да има, но не и правила. Всяко едно семейство се стреми да пази детето си. Ние, тийнеджърите(пубертетите) си мислим, че да си айляк е най-добре. Мислите ли на нашите какво е, като се прибереш преди зори? Не е хубаво ^^

...Съгласен съм , но и те са били деца и те знаят какво ни е когато примерно не ни пуснат на някой купон или да седим до покъсно...примерно мен на Нова година никаде не ме пуснаха , защото смятаха че съм твърде малък за купони и да седя покъсно от 24 часа и не се чувствах много айляк...нека да ни пазят , но да не прекаляват твърде много , това мисля аз.

Нищо, всичко е отлично при мен, нямам проблеми с нищо, не са ме ощетявали никога освен с присъствието си, трудно е да растеж без родители, но се свиква. (:

Точно "правилник" си нямаме, защото представата ми за правилник е тетрадка с някакви правила вътре, номерирани 1 2 3 и т. н.
За вечерния час се ядосвам само като излизам с по-големи от мен, нормално - тях ги пускат до по-късно, а аз трябва първа да се прибирам. Горе някой беше писал за нова година - мен поне ме пуснаха, защото бяхме малко хора, а и бяхме в апартамента на бабата на една приятелка, а и тя беше там. Аз се мисля за що годе отговорна и не създавам няквакви проблеми на наще. Единственото, за което ми се "карат" е че не съм учила и накрая се връщам в оценките и следва репликата - "видя ли, че като не уча имам 5 и 50 за срока, ако учих щеше да е 4!" ... логика

Искам да ме изслушват.
Да ме пускат повече извън града.
Да ми имат доверие.

това е

Лили. написа:

Kurenai написа:

Да ми имат доверие.

За да ти имат доверие, трябва да го спечелиш и всяка секунда, минута, час, ден - постоянно да го затвърждаш. (:

Да съгласен съм но го има и момента , когато това цялото доверие дето си градил се срива точно за секунди когато няаправиш някоя глупост и трябва да започнеш отначало този същия дълъг процес !!