Имам си моменти когато пиша някой друг ред, но те винаги са в резултат на някакви чувства...
Това го написах скоро за вече бившата ми приятелка:
Ще те отведа от скуката, болката и всичката тъга. Ще ти дам всичката любов, която мога. Още в началото ти промени моя свят. За краткото време с мен ти успя да докоснеш душата ми и се превърна в спасителката на моите чуства и мечти. Ще ти дам всичко, което пожелаеш. Ти си моята богина, моето щастие. Успя да разтопиш ледената стена забиваща се в сърцето ми, мъчила ме толкова много време. Чуствам се свободен, щаслив, пречистен и с цел. Искам да докоснем звездите и да почустваш щастието на моята душа. Искам да стана част от теб и да премахна от теб всяка капка нещастие и болка. Колкото и далече да сме един от друг, ти си в моето сърце. Ще направя всичко възможно да те успокоя когато си тъжна, да те накарам да се усмихнеш когато усмивката не е на твойто прекрасно и савършенно личице. Искам това да трае вечно, искам да останеш до мен. Аз винаги ще съм някъде там и ще изпитвам същото, което и сега. Моят свят е самотен и студен без теб и твоята топлина. Топлината от сърцето ти ме дарява със сила, увереност и смелост. Остра болка пронизва сърцето ми при мисълта, че един ден може да те няма, тогава добрите моменти, чуства и спомени ще се забият в сърцето ми и сигурно ще го убият. В момента плача, но не от тъга, а от силните неконтролируеми емоций изпитвайки в момента. Всяка сълза сладка, всяко вдишване спомен, всеки миг щастие, всяко туптене на сърцето за теб. Ела с мен. Докосни любовта ми, тя е истинска, докосни лицето ми, докосни ръцете ми, докажи ми отново, че не си някакъв прекрасен сън или спомен. Ти зглоби разкъсания пъзел намиращ се в мен. Искам всичко това да бъде запечатано в един миг и да се запази вечно, искам тези чуства да останат като бял гълъб носещ се величествено из небесата и да бъдем безгрижни, щасливи и заедно.
И това го написах за нея:
В последно време усетих как чуствата ти спрямо мен започнаха да утихват, а моите да нарастват и да стават все по-силни. Знам, че допуснах грешки, за които безкрайно много съжалявам. Има ли шанс всичко да е както преди? Дали не те загубих безвъзвратно? Дали ме обичаш по същия начин, както ме обичаше и преди? Дали вече не съм някакво чудовище в твоите очи? Ще се върне ли онова силно нещо, което чуствах от теб преди? В момента се чуствам несигурен, слаб и незначителен. Виждам, че всичко зависи от теб и вече моите думи не оказват влияние върху чуствата ти. Измъчвам се от тази мисъл и болката ме съсипва. Кажи ми какво да променя в себе си? Кажи ми какво да направя? Бих ти доказал безкрайно много пъти колко те обичам. Губя ли те? Ще загубя ли себе си? Вече нищо освен ти не е в състояние да ми покаже пътя и да ме успокои. До сега никога не съм обичал толкова силно и съм много объркан, затова съм неадекватен на моменти и правя нелогични неща. Първите седмици с тебе бяха една моя сбъдната мечта и исках това никога да не свършва. Думите ми вече не те докосват, студена си и това ме унищожава. Защо ме мъчиш? Болката която изпитвам в момента е несравнима и неописуема. Искам да я излекуваш. Само ти можеш. Ще направя всичко възможно, вече жертвите за мен не са от значение, просто искам всичко да бъде както преди, защото ти заслужаваш много повече. Ако неможеш да отговориш на това съобщение, по-добре недей. Аз знам, че съм обречен да страдам от това, че никога няма да бъда обичан истински и то за дълго време. Аз обаче ще те обичам и нищо няма да ме спре да го правя и да продължавам да го правя. Какво направих? Защо сгреших така? Всичко ли пропилях? Всичко ли свърши? Способен ли съм да изградя всичко на ново? Просто искам да върна миналото и да бъдем безкрайно щасливи двамата, заедно. Искам както преди. Аз обаче те обичам много по-силно от преди. Ти си единственото истинско момиче на този свят, а аз не съм нищо специално и все пак мога да докажа, че не съм като останалите. За мен няма нищо по-важно от теб в момента и искам да прекарам времето, което ще си с мен, щасливо и пълноценно. И тази нощ ще си легна разплакан. Пресъхнаха ми очите вече...
Колко красивоо и колко тъжно същевременно...