Бай Пешо излиза от затвора

Той отново беше на свобода.Бяха минали две дълги години,които кварталната легенда прекара във варненският затвор.Там беше преживял много ужаси и беше видял много различни неща.Но вече беше свободен.Миналото още го преследваше-беше жертва на предателство.Много неща се бяха променили-той вече не беше същия.Но едно все още си живееше в него-манталитета на клошар.Този страдалец беше Бай Пешо.
Денят беше прекрасен и това напомни за провала му.Вече не можеше да се и доближава до района на Гюбека.Максудата щеше да научи,че вече не е в пандиза.Тогава щяха потърсят.Докато беше в пандиза,Бай Пешо научи някои работи за обстановката в циганската махала.Имаше набези на неизвестни скинари.Това което клошара разбра е,че гадните скинари търсеха именно Пешо и Гюбека.Това значеше само едно-смяна на лидера на мафията в Максудата и елиминирането на обявения за издирване клошар.Още в пандиза имаше опит за убийство,но охраната спаси дъртия пръч.
Докато беше извън затвора,Бай Пешо трябваше да се преструва на мъртъв иначе щеше да стане такъв.Имаше само няколко дена да се скрие.След като го разкрият, различни мангали и клошари,щяха да го търсят под дърво и камък.Всичките му стари скривалища,вече не бяха полезни.Имаше само едно решение-да отиде за последно да старото си жилище-дерето до радиозавода.Там щеше да намери каквото му трябва и да се изсели.Мястото където щеше да е в безопасност поне за малко беше Каменар.Там беше мястото,където нямаше да го открият.Щеше просто да се слее с останалите роми и да преживява нормално.
След като тръгна пеша към квартал Трошево,Бай Пешо се движеше по такива пътечки,по които нямаше да го открият.Движеше се по булевард “Сливница” докато стигне до Дом Младост.Оттам зави надолу по уличката и се разходи по улица “Младежка”.Докато се мотаеше,се отдаде на любимото си занимание-да рови из казаните.Мина покрай един от високите блокове,строени по улицата и настроението му се скапа.Видя едно малко мангалче,което се смееше на едно хлапе.Чу се един мощен вик “Бай Пешо е тук”.С радост видя как циганчето беше пребито от хлапето.Но настроението му отново се скапа.Чу “Пази се” и усети,че целият става мокър.От фаталният тринадесетти етаж го бяха уцелили с презервратив.По миризмата на амоняк установи,че е бил пълен с пикня.След като вече миришеше се усети,че мангалчето щеше да каже,че отново е в квартала.Вече беше на зле.Сега имаше най-много три дена да си обере парцалите от града.Иначе...Щеше да му се стори,че затвора е рай.
***
Вторият ден от свободата му се стори по-сладък.Все още не го бяха открили,но и той не им беше дал възможността.Криеше се където му падне.Беше нощувал в един казан,до строителния техникум.Там мислеше къде ще отиде после.Дойде му идея за парк “Владислав Варненчик”.Там нямаше мангали,имаше само дървета.Само дето наркоманите се събираха там.Ако го откриеха,лошо му се пишеше.Но така или иначе нямаше какво да губи.Влезе в парка.Алеите приличаха на софийска улица-само боклуци.Това зарадва Бай Пешо.Сега беше убеден,че никой няма да го намери.Така започна живота му на изгнанник.
Сега живота му беше някак си по-интересен.Все още си вършеше старите глупости и клошарски простащини,но направи и нови неща.Намери едни листи с един вулгарен разказ и един буквар.Така се научи да чете и пише.Разбра,че подвизите му бяха записани в един разказ.Докато го четеше се изпълни със злоба и реши да се завърне в квартала,за да може да си отмъсти на всички.
***
Бяха минали два месеца откакто Бай Пешо живееше в парка.Вече си беше направил нещо като лагер.Живота му беше все същият-гаден,но въпреки всичко,клошара си го харесваше.Храната си крадеше от минувачи.Всичко друго вадеше от казаните си с болкук.Като цяло беше скучно,но пак беше по-добре от скинари,босове или ченгета.Но това трая само още един ден.Докато си подсвиркваше в парка,видя няколко познати лица-четири вискои фигури,с походка на някакви кавали.Веднага се сети кои са тези хора-скинарите Пацу,Пуцу и Пицу и техният шеф Асан Гюбека.
-Стой Пешо!Мислех,че още си в затвора.Грешал съм!Познаваш тези хора-Гюбека погледна към ухото на Бай Пешо.-Виждам как си живееш.Как го постигна?
-Спести си любезностите!Знам какво ми направи.Какво искаш?
-Същото като теб-тишина.Ако си чул,вече не съм лидера на скинарите.Мисля да остана тук.
-Разкарай се!Това е мое!
-Вече знам къде живееш!Ако не ми съдействаш,ще им кажа къде си!Все още те търсят и много ще се радват,ако те намерят.А ако те предам,може и да ми осигурят нещичко в замяна.Изборът е твой.
Бай Пешо гледаше тъпо и мислише.Предложението не му се стори добро,но едва ли щеше да му се размине ако го откажеше.Вече не беше толкова лесно да избира,предвид факта,че Гюбека го беше предал на куките.Това беше труден избор,но нямаше много възможности.
-Добре,остани тук.Само не ми се пречкай.
-Смели думи.Само внимавай да не ме ядосаш.
Е,поне живота на Пешо стана по-интересен.Гюбека му разказа за новата обсановка в ромското гето.Положението било много напечено предвид изборите.Ставало все по-трудно да се контролират циганите.Новият бос нападнал Асан и го пребил.Бил нов,но се говорило,че е бил от инициаторите за щурмуването на квартал Красна поляна в София преди няколко години.
***
Мина около месец и изборите се проведоха.Сега беше въпрос на време да почнат отново да търсят обявените за издирване Пешо,Гюбека и хората му.Асан го осъзнаваше и имаше план.Една вечер повика дъртия клошар и му каза:
-Пешо,имам лоши новини.Пратих хората си да разучат какво става в района.Оказа се,че отново ни търсят.Имам план.Разбрах къде се събират да обсъждат плановете си.Ще отидем там и ще убием лидерите.
-Ти луд ли си?
-Не.
-Трябва да сме луди да го направим.Нямаме оръжие,сигурно ще има и скинари.Как ще стигнем дотам.
-Казах,че имам план.Както ти казах,проучих положението.Има част от циганите не са доволни и са готови да съдействат.
-Е и?
-Утре има празник в Максудата.Ще бъде като на избори.Тези роми ще саботират всичко.В създадената анархия ще нахлуем при босовете и...ще раздадем малко справедливост.
-Нямаме оръжие.
-Аз имам пет пистолета и два ножа.
-И аз какво печеля от всичко това?
-Две неща-спокоен живот и част от Максудата,като станем босове.Договорих се с лидера на хората,които ще ни помогнат.Те искат една трета от контрола.Останалото си го делим двамата.
-Добре.Но не разбрах как ще влезем и къде е събранието.
-В старата ми бърлога.Има начин да влезем през един вход,известен само на мен и съседа.А съседа ще помага.
-Кога отиваме?
-Като стане тъмно е по-безопасно.
***
На следващият ден Пешо беше нервен.Знаеше,че ако се издънят имат много за губене.Като стана тъмно почна да се приготвя.Взе единият пистолет и ножа си.Облече се с подходящи дрехи и сложи най-здравите си обувки.Отиде при Гюбека,който говореше със скинарите си.Той също се беше приготвил за тяхното начинание,което според Пешо си беше абсолюно безумие.Асан изглеждаше доста спокоен и весел.Това малко притесни Бай Пешо,защото самият той имаше чувството,че ще напълни памперса.Имаше усещането,че адреналинът ще пръсне сърцето му.Поразкара се из парка за да се успокои и да остане за малко сам със себе си.Тогава чу:
-Хайде Пешо,празникът е почнал.
-Идвам.
-Гледай да не оплескаш нещо.
-Добре де.
***
Малката групичка вървеше през Трошево.Изглеждаше доста страшничка,като се имаше предвид,че скинарите бяха по два метра.Същото се отнасяше и за Асан.Само Пешо малко не пасваше в тая банда.
-Асане,а какво става ако се издъним?
-Ами ще трябва да бягаме.В най-гадният вариант ще умрем.Но не се притеснявай Пешо,моите хора там ще ни спасят в случай на гаф.
-Сигурен ли си?
-Мислеше ли,че бих рискувал,ако не бях сигурен?
-Ами не,но нещо ме притеснява.Просто разбрах някои работи относно новият бос.
-А,Реджеп Коча ли?Да и аз подучух за него.Работеше за мен.Познаваше брат ти.Причината да те мрази толкова много е,че брат ти му дължеше много пари.Сега иска да си го върне на всички-на мен,защото го оставих да погние в пандиза,на теб,защото брат ти го прецака и на скинарите ми,защото е злобно копеле.
-А защо се опитаха да ме убият в пандиза?
-Ами докато работеше за мен научи доста работи относно мен и съдружниците ми.Очакваше се да те разпитат и тогава щеше да ни изпееш.Но опитите бяха едва след като ме махнаха от диригентският пост.А,почти пристигнахме.
Бай Пешо почти се напика от страх,след като видя Максудата след почти 2 години отсъствие.Сега квартала беше съвсем подивял.Мангалите танцуваха около скарите с кебапчетата и на старият клошар му се прииска да не бъде от грешната страна на барикадата.Асан му показа откъде да минат и се навряха в една къща.Оттам прескочиха една ограда и се вмъкнаха в една баровска барака.
-Съжалявам Пешо,но наистина знаеш много.Моите хора в пандиза те заблудиха,сега и аз.Реджеп,хванахме малкият доносник.
Бай Пешо беше прецакан отново.За кой ли не път Гюбека го прецака.Дъртият клошар беше хванат натясно и нямаше накъде да бяга.След като видя Коча,му стана ясно,откъде знае толкова много.Той много приличаше на Гюбека,но беше по-млад.Най-вероятно младият човек беше брат на бившият бос на мафията.
-Ти?Невъзможно!Ти ме спаси на два пъти в пандиза.Но как?
-Трай си животно.Заради брат ми няма да те убия.Двамата искаме да страдаш.Само че как да те подредим тоя път?
-Моля ви няма да кажа нищо на полицията.
-Да бе!
-Чакай малко Реджеп.
-Какво искаш Асане?
-Мисля да му обясним какво става.
-Ти си луд.
-Може би,но аз съм шефът.Сега Пешо,слушай ме.Досега не е имало смяна на босовете в Максудата.Поне не откакто аз поех контрола преди десет години.Всичко беше в опит да заблудим полицията.Поне така се отървах от постоянното следене от страна на гадните куки.Но реших,че може и да е весело да те прецакам.В това се намеси и брат ми.Той беше арестуван преди година,в подозрение на сводничество.Част от новите ми хора бяха с него и полицията си помисли,че е взел командването.Освен това се бях прострелял в крака и бях откаран в болница.Там казах,че са ме нападнали и планът проработи.Той влезе в затвора и очисти няколко човека.После го пуснаха заради липса на доказателства.Освен това той те спаси,защото исках да се изгавря с теб.Пък и на скинарите ще им е тъжно без теб.Сега кажи,как искаш да те подредим?Резнат език?Някой друг липсваш пръст?Или просто да ти отрежа и другото ухо?
-Моля те,остави ме-вече плачеше Пешо.
-Как си пък не.Реджеп,ножа!
-Добре.
Бай Пешо усети как през ръката му се удря нож.Болката беше непоносима,затова извика с цяло гърло.Молеше се просто да умре,след като биваше пробождан многократно в тялото.Усети и,че Реджеп го простреля в крака.След един болезнен ритник в топките изгуби съзнание.
***
-Добре ли сте?
Бай Пешо осъзна,че е в болницата.Болката не го беше напуснала и усещаше,че цялата му лява ръка беше в прободни рани.Десният му крак беше прострелян и не си чувстваше слабините.
-Какво ми се случило?
След тези думи осъзна,че е изгубил част от зъбите си.Но въпреки всичко беше жив.
-Колко време бях в безцъзнание?
-Ами 12 дена.Вече си по-добре и ще те пуснем.Но Асан ми каза,че мога да те изтезавам.Това е като кошмар,но тоя няма да свърше никога.ХА-ХА-ХА-ХА.
***
-Как си старче?
-Всичко ме боли.Имах кошмар.Къде съм?
-Окръжна болница.Сега трябва да те пуснем.Вече си буден и мога да ти кажа какво ти се случи.Намерихме те пред болницата.След спешна операция ти зашихме ръката. Беше с десет прободни рани.Десният ти крак е прострелян,а левият ти тестис го няма.След силен удар се беше раздробил и го махнахме.Десният не функционира вече.Сега се махай оттук.
Десет минути по-късно Пешо излизаше от болницата.Бяха го подредили яко,но той все още беше жив.Очакваше си поредният ден.Искаше му се само да отиде да открадне малко жици и да се напие като казак.Усети,че го замерят с гадории и видя група откачалки,които го целят с балони с вода.След като ги изпсува,те го подгониха.Поне вече не го гонеха скинарите,си помисли Пешо.
Никола Николов
Ето и втората част за клошарят Бай Пешо.За тези,които прочетоха първият,дано и този ви е харесал.Благодаря ви много за отделеното внимание.След около няколко месеца очаквайте и продължението ''Бай Пешо отива на море''.Надявам се,че ще се получи по-добър от този.
Посвещавам този разказ на пичовете от Rock Place.Вие ми дадохте много повече от хубави моменти.Вие ми върнахте музата.Искам да благодаря и на Искрен Йорданов и Кристиан Цеков,за подкрепата,докато писах разказът.

23 Февруари 2010.All Rights Recieved ©