Надежда в мрака (+ безименни произведения)

Надежда в мрака --->Името не е мое ;p

Каква е тази тъга?
Не чезне ли тази тъма?
Дори и последната бледа искра,
блести белоснежно,крещящо,
сред огън и лед...

Първият ден ли е днес,
последният час от нощта,
първият ден със снега,
снежинки и прочие.
Застудя отново деня...

Мисли невзрачни,
пропити с тъга...
Вещаят ли думите,
път белоснежен...
Или в сумрака ще гасне,
последната бледа искра...

Специални благодарности на Зайоо^^ Най-великия :] Напоследък хич ме няма с имената ;д

В тази темичка реших да пиша безименни ''произведения''(т.е. объркани глупости),за които не ми се правят отделни теми,понеже вече е банално да започна да повтарям ''Безименно'';''Не се сетих за име'' и там подобни...

Не може да хленчиш ти за всичко,
знай,животът не е лесен,
гаден е той и суров,
с опасности изпълнен,
с множество сълзи напоен.

Тихо вървиш ти сега,
по каменните улички,
смълчани и тъжни,
по утъпкания вече път,
вървиш,вървиш,вървиш...

В тишината се губиш
и простора проклинаш...
Със сълзи е обляно лицето ти,
защо се отчайваш?
Недей...

Огледай се и обърни се,
животът пред теб е,
навсякъде около теб е.
Като приятел те съветвам,
като приятел не се отметвам...

Цялата си сила и кураж ще ти дам,
с груби,грозни думи,
истината ще ти кажа,
във очите ти ще изкрещя
и ръка ще ти протегна...

Надявайки се искренно,
това да ти помогне...
Защото истината не е цвете
и ако животът те отхвърли,
аз ще бъда тук за теб...

---------->Последният стих е ''вмъкнат'',така да се изразя(Т.е.,не е част от другия текст).И няма голям смисъл...Не е добре свързано с останалото.Дайте съвет,да го изтрия ли...?

колко е красиво

Измислих това снощи в 02:27 някъде ;д Ама пак е Цветница!^_^

Гърлени звуци задавят се-
сред нощ покосени.
Чезне отново мигът,
от сълзи със кръв напоени.

Диша отново нощта,
сред полъха на скръбта.
Черна печал се задава-
сред мрака разкъсващ,зловещ.

Простира се тука
и таз непрогледна тъма,
наточена като остра кама-
отразява болката на жена...

Тя е болка една-
като призрачен лъч светлина...
Върху устните бледи проплъзва,
кръв на алени петна...

Треперя,треперя-
в червено,в червено.
Кошмарът,кошмар ли е?
Или,просто,поредния сън...?

Красиво е . И как така те изби сачмата да пишеш толкова късно през нощта ??

жестоко е

Страхотно пишеш! Браво!

Мерси Старая се.

1

Бавно се губят,
мечтите отново.
Пръски на скръб,
сълзи от болка.
Тихо изчезват отново-
образи губят се,
размиват се пак-
сякаш отровени,
сякаш трептят...

***

2

От сън покосени,
сред нощ повалени,
със скръб напоени...
Къде ще отидеш,
къде ще те търся,
когато се върна,
деня,след като си отида...

***

3

Невидима болката-
пак се размазва,
просто се губи,
сред сиви лъчи-
мракът се носи...

***

4

Тракането по прозореца,
приятно е...
Сипе се отново,
ситният дъжд,
сред множество сенки...
Сипе се здрач,
като песъчинки от страх-
сред повея на нощта...