Обречено изглежда всяко твое действие,
желаеш да извикаш, но звук не издаваш,
с кръв и сълзи безучастно наблюдаваш,
как светът познат се изпарява,
как пясъкът в часовника изтича.
Вече твърде късно е, за да спасиш дома си,
вече твърде късно е, ти го разруши,
прогресът се оказа твойта гибел,
прогресът,който мислеше,че до добро ще доведе.
Горивото по-ценно от водата стана
горивото, което със алчен поглед гледаше,
водата, даваща живот, с която ти се гавреше.
Родиха се бездушните машини
и изтръгнаха емоцията у всеки,
превърнаха във наркомани хората
и осъждаха на смърт навеки.
Апокалипсисът не бе донесен от измислените богове,
апокалипсисът създаден бе от нас - чедата на земята.
Потъваш бавно във пръстта,
пропадаш във разкъсана земя,
своята планета ти уби
и знаеш,че преди да се спомине,
като дете да заревеш-ще те накара...
Едитче: Последни редове с редакция на Frost Nova
