Самотен c изкуствена усмивка,
стоя и гледам в тъмната нощ.
Спокойно е да бъдеш абсолютно сам в мрака.
Отвратен от копнежа...
Искам да съм на различно място...
Заспивам и мечтая единствено...
Кошмарът да звърши.
Тези лоши спомени няма да изчезнат,
все още са вътре в мен.
Насочвайки се към моето сърце.
Не искам да съществувам,
не искам и да дишам!?
Мразя животът си!?
Никой не ме чува
да крещя.
Уловен в мъртвото течение,
всичката тази смърт в мен.
Някак си останах сам
и въпреки, че знаех,
че този момент ще настъпи.
Казвах си,
че това ще е последната нощ
в която се чувствам така
Последната нощ в която ще страдам
и ще превърне сълзите си в рози.
