В живота обичах без корист и цели,
но срещнах лицемерие, фалш и лъжа.
Кълнат се във вярност, звездите ти свалят,
а после отново оставаш сама.
Нима след такава жестока обида
способна ще бъда да вярвам аз пак,
да срещам любовните клетви,
да чакам с жажда вечерния мрак.
Нима ще намеря у себе си сили,
да срещна в живота отново любим,
когато не вярвам на думи лъжливи -
в мен няма ни вяра, ни дух неслоним.
Единствено ти не постъпи шаблонно,
по общият метод, по общият път.
Да, ти мълчеше през цялото време,
цел твоя единствена беше моята плът.
Защо ще хабиш словата напразно,
те ще ти трябват за други жени
и ако раздаваш по дума на всяка,
за никоя няма да има и звук може би.
И все пак ти единствен не излъга,
намеквайки ясно целта си дори.
"Не чакай - говореше всичко във тебе -
напразни ще бъдат всички мечти."
Тогава се питах защо съм до тебе,
щом бездни дълбоки нас ни делят,
щом няма в нас красивите чувства,
които завинаги в нас да стоят!
Не зная. Заричах се често от утре
да бъдеш мъртъв за мен,
и обещавах тогава тъй лесно,
но утре отлагах за другия ден.
Тая роля градивна, която я имах
стопи се като пролетен сняг на вода
и от студеното, гордо момиче
не бе останала ни най-малка следа.
Вместо него стоя аз пред тебе
с наведена тъжно, ниско глава,
а очите ти черни блуждаеха в мрака
и търсеха сигурно друга жена.
И в тези минути мечтани от време
презрях аз твоята ниска игра.
Видях как ме гледаш с насмешка,
сякаш си правиш невинна шега.
Аз виждах, аз чувствах, аз знаех
колко малка съм в твоите очи,
как в душата ти думата "ОБИЧ"
едва ли не, смешно звучи.
Какво ти направих, с какво те обидих,
нима за теб нямаше други жени,
та не пожали ни моята обич,
ни моите чувства, ни моите мечти.
Не те обвинявам, не искам, не мога!
За този финал съм виновна сама,
че чувствата свои с лъжа не прикривах.
Нима тук някой друг има вина?
И истински нявга, когато обичаш
за минута спомни си за мен,
която в живота бе страдала много,
защото презираше всяка лъжа.
Спомни си как здраво към мене притиснат
прекарваше мъничка част от нощта,
без всякаква обич, без всякакви чувства,
единствено търсеше в мене плътта.
И ако момичето, което обичаш,
не ти отговори с голяма любов,
то спомни си за мене, готова на всичко
дори и на жертва при първия зов.
Не си спомняй за мене само с лошо.
Не от падение е всичко това,
а защото обичах те истински, честно,
без лицемерие, фалш и лъжа!
