Поет и поетеса

Какво е да си поет?
да пишеш сонет след сонет.
Да търсиш съзвучия,
ти самият изтъкан от благозвучия.
Да виждаш всичко в твоя кръгозор
и всичко да има място в твоя обзор.
Стените за теб са като затвор,
в операта на живота ти си тенор:
всяка дума - песен,
всяка сълза - зима и есен.

А може би ще ти се случи:
- Поет съм аз.
- А пък аз съм поетеса.
И двамата заедно сваляте черната завеса.
В сърце си да усетиш
търсенията познати
и мъчнотиите инати.
Тя е твоята муза сладка,
сладка, но много рядка.
Влюбен поглед вперил
в очи дет тебе виждат
и с любов прииждат,
как прегръдки към света разперил,
под невидимите звуци как си ти треперил.
Чуеш ли:
- Поет съм аз.
- А пък аз съм поетеса.
Радост, вземи ги, те са.
Обгърнати от ангелски крила,
обляни в лазурни светила,
да не ви докосват земни ветрове
и да не бъдете сковани от черни ледове,
и да видите вселенските простори,
да усетите как щастието се бори,
и как звездите се нареждат във отбори,
как земята ви говори
за невиждани простори,
Вий чеда, вие сте блажени,
никога не ще бъдете натъжени.

Ако поет намери свойта поетеса,
за него няма ни граници, ни завеса
той актьор и сценарист e на най-голямата пиеса.