Her love will never die...

Every time he
passed her in the hallway,
he barely noticed her.
She tried so hard
to make him see her,
he doesn't even know...

And why?
Why does love hurt so badly?
Why is pain so .. necessary?
The bleeding hand
can't stop the crying,
even though she's trying,
to forget he ever existed.
Why is love so twisted?

Every night she cried
herself to sleep,
those tears
they hurt hes so deep.
Her friends say
"Let him go"
But they don't even know...
Her heart is dieing,
while her tears are drying...

And she knows he hates he,
he doesn't even understand her,
he'll never try to help her...

Watch her suffer,
watch her cry,
all the pain
she held inside,
those wounds will never heal,
all that pain is just so real...
It's so real..

And why?
Why does love hurt so badly?
Why is pain so .. necessary?
The bleeding hand
can't stop the crying,
even though she's trying,
to forget he ever existed.
Why is love so twisted?

And she knows her love will never die...

---

Като цяло това е старо. Писала съм го преди около година, но скоро попаднах на него и реших да го споделя със света. ^^

Много ми хареса. Имаш чудесни умения с този "чужд" език.
Това поема или песен е?

Не мога да си представя като песен. Вярно имам слаба фантазия, но жена да го пее не отива, а мъж най-вероятно ще стане досадно. Като поема най-добре да се определи.

Малка критика: Мисля че ако добавиш някакъв стих преди последния с който да го римуваш ще има по-голям ефект цялото произведение.

Права си, все пак е твоя творба, демек твоя работа как ще я завършиш, но все пак виж как бих го аз ПОАНТирал:

And she lives with a lie,
that her love will never die.

За идеята ти няма да споря, но поантата на произведението не е много ясно къде е.
Ще използвам моя пример:
-ако теоритично го сложиш стиохвторениетоти ще добие вид като "Скрити вопли".
Разкриваш една картина в която най-важното нещо на лирическата героиня е, че тя обича и, че тази и нейна любов никога няма да умре и накрая махаш всичкото напрежение добито с два стиха, които показват, че всичко в което вярва е един блян невъзможен. Не е ли така и в "Скрити вопли", разкриване на сладко-болезния вътрешен свят лирическия герой в който напълно се потопяваш и накрая

О, скрити вопли на печален странник
напразно спомнил майка и родина.

С това не искам да те обедя да приемеш моя стих, а да помислиш как би могла да акцентираш поантата и върховната идея в последната строфа.

Йо .. като се върна от Чехия, ще направя опит да композирам музика .. току-виж се получило нещо ..

Ако композираш както снимаш , ще стане еб*ти яката песен .

Йо ... ш те наритам!!!! Това, което си написала не може да се нарече издънка!!!