Нощ сред гробището

НОЩ СРЕД ГРОБИЩЕТО

Сякаш мълния профуча
и рязко тя засвистя,
танцувайки злокобен,
тъмен пирует в нощта,
навяващ мрак и тъга,
сред запустялата тъма...

Огнена луната-грее отново
и зловещи сенки разпалва,
сред пустата шир и невзрачна,
в алено обагря небето
и само вятър шуми,
след затихваща буря-кънти.

Кехлибара трепти,
сякаш зловещо шепти...
Прокрадва се тихо мъглата,
нейде сред тревата...
После и сланата,
ще се прокрадне сред гората...

Задава се гръмко зората,
редом с тъгата.
Бледо утринно петно се носи,
в небосвода не ще се износи,
плавайки тихо,
сред сенки и здрач...

Скръб навява лалето,
самотно сгушило се,
насред ниските треви...
Няколко сълзи отронват се,
малките листенца навлажняват
и със кръв ги напояват...

Леле , Ди , ти не спираш да ме радваш с твоите прекрасни стихове <3333333

Какъв е този мрак дето е отхванал форума? Иначе страхотно стихотворение, начина на изграждането на образите е много добър. Сега смятам да се повторя

И аз като тебе бях
не можех да пея
ни да се смея.
Има и сладък живот,
отвори неговия кивот.
Има и лалета и мак,
не само черен мрак.
Хубав е твоя стих,
но в мракът е тих.
Пей за светлината
не я дръж в тъмнината.

Благодаря. :] Страхотно е,че можеш да се изразяваш така!^_^

Страхотно е!