Сонети

Сонет 1

Аз ще пия и пея както преди,
пламък в гърди ми ще вечно гори,
ще убия аз змея заради
свободните жълти зори.
Нищо не може да ме измори.
Аз съм като бог,
с поглед силен и дълбок.
По висок съм от топола дори.
Минавам аз през земните кори.
От цветните чашки пия водата сладка,
не ме е страх ни от гореща, ни от хладка.
Аз ще живея дори трупът ми да изгори.
Аз съм като бог,
с поглед силен и дълбок.

Сонет 2

Сякаш съм вятър, сякаш неуловим,
художник да ме хване не може,
сякаш съм воден от серафим.
Мен ръка не може да положи
аз съм като дим-
силен и неуязвим.
Сякаш съм заник, заник златист
вовеки над света грея
и вовеки своята песен пея.
Сякаш съм облак, облак петнист
отдолу студ вея,
отгоре сърдечно се смея.
Сякаш съм вятър, сякаш неуловим,
сякаш съм воден от серафим.

Тези двата ги написах преди няколко часа.

Браво Яко е,че пишеш такива неща.^^ Много добре ти се получават,според мен.