Радиацията обгръща

Всички права запазени 'щот' го изпозлваме в една песен.

Радиацията обгръща,
месото тя превръща,
в течност бавно капеща,
от скелета се стичаща.

Превръщаш се във изрод, отвращаваш се от себе си

Поглеждаш си ръцете
и повръщаш върху тях,
мехурите се пръскат
и изливат гнусна мас

Облъчен си и страдаш,
методично се разпадаш
и знай, че няма лек,
труп разлагащ се оставаш.

Атомен разпад,
йонизация на клетките,
пронизан от пореден лъч,
вече ти изпадаш в гърч.

Диспептичен синдром,
вратна ригидност,
алопеция,
СМЪРТ !

Пич, няма как да кажа, че е красиво и мисля, че ме разбираш защо.
Като оставим прекрасната картина, останалото е добре написано, има мелодия, а в някои строфи липсата на рима е компенсирана от лика на разгащ се труп пред мен.
Защо не вкараш креативния си гений в нещо по позитивно?

Hamlet написа:

Защо не вкараш креативния си гений в нещо по позитивно?

Защото не е забавно

Дръзки написа:

Hamlet написа:

Защо не вкараш креативния си гений в нещо по позитивно?

Защото не е забавно

Нима искаш да свързват името ти с описание на лъчева болест в мерена реч?
Защо да не е забавно ето ти няколко примера:

Аз съм владетел на безбрежните простори,
в мен слънцето изгрява и вселената говори. - Христо Ясенов

ПЛАМВАТ нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,
в моята душа изплели път към звездни висини. - Николай Лилиев

Hamlet написа:

Дръзки написа:

Hamlet написа:

Защо не вкараш креативния си гений в нещо по позитивно?

Защото не е забавно

Нима искаш да свързват името ти с описание на лъчева болест в мерена реч?
Защо да не е забавно ето ти няколко примера:

Аз съм владетел на безбрежните простори,
в мен слънцето изгрява и вселената говори. - Христо Ясенов

ПЛАМВАТ нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,
в моята душа изплели път към звездни висини. - Николай Лилиев

Пич, харесвам поезия.Не мога да кажа,че чета всеки ден, но ме кефи.Но нито искам да пиша нито нищо, ти си имай дарба, пиши си, кефи се и така.

Мен пък ме кефи.

Хмм,явно трябва да станеш биолог...Но не мислиш ли,че в естетическата сфера не е особено подходящо да свързваш с термини описващи лъчевата болест,вместо разлагане и атомен разпад можеш да кажеш нещо от сорта:
Сега мойта черупка се разпада
и в смърта намирам аз наслада
и от черния дъжд отпивам
и до своята смърт отивам

Забавно или не,не мога да си представя как някой го чете с наслада,още по-малко пък,как ще се изпее това нещо... ;XX
Аз съм по-съгласна с Борко ------->>
Сред нощ покосени,
от сън повалени,
се гърчат телата-
от болката силна,
режеща малко по малко,
душата,духа...

Кръв се стича,
на алени струйки,
по пода мрачен,студен.
Ледена като смъртта,
разкъсвана отново,
е бедната душа.

И отново в самота
и насред тъма,
проплаква една мома,
край гроба студен...
И черно се слива,
отново със черно.

(Измислих си го на момента,да дам пример,въпреки че не е достатъчно потискащо и мрачно)

На мен ми харесва! И то много! Много образно е описано, пък и не всичко е красиво... Хората имат нужда и от малко реализъм - това е истината!

~Железен

Борко написа:

Хмм,явно трябва да станеш биолог...Но не мислиш ли,че в естетическата свера не е особено подходящо да свързваш с термини описващи лъчевата болест,вместо разлагане и атомен разпад можеш да кажеш нещо от сорта:
Сега мойта черупка се разпада
и в смърта намирам аз наслада
и от черния дъжд отпивам
и до своята смърт отивам

Човек, тва дето си го написал е някво напълно противоположно на това, което пише и начина, по който е написано
Иначе мерси на тези, които са го харесали.

Fr0st NoVa написа:

Забавно или не,не мога да си представя как някой го чете с наслада,още по-малко пък,как ще се изпее това нещо... ;XX

аз го чета с наслада и мед ми капе от езика. не всички искат само цветя и рози. на мен ми дай зловонни мърши, тумори, леш гной, кръв, за непривична смърт и гадости - аз съм пръв.

Brutal.