Човек

Човек

И аз ще плача
и аз ще грача,
но не докато слънцето грее!-
и на мен ми се живее.

И аз пайжини ще тача
и аз небето ще изкача
дето свети лунна искрица-
слънчева сестрица.

И аз васални химни ще пея
и аз вовеки от сърце ще се смея.
Ще развея моя флаг над простори
за мен цялата вселена ще говори.

И ако конен тропот се чуе
и войска в мои земи нахлуе,
Ще ги посрещна с лазурен меч,
изборът е техен: дали ще има сеч.

И огромен ще израсна,
сякаш със живота ще срасна.
Ще стана и брат и сестра
на божествената зора.

Когато деня изтънее
и нощта се гневно засмее,
ще си направя меки крила
и ще полетя към заниковите пъстрила.

Аз ще възкача лазурни стъпала,
и ще видя началото на всички начала.
Не ме е страх ни от ветрове ни ураган,
държа се трезво и любя като пиян.

За смъртта ще бъда блян,
ще изпълня божествения план:
аз ще живея вовеки в моя плам
и от това не ще ме е срам.

2.

Аз ще пия и пея както преди,
пламък в гърди ми ще вечно гори,
ще убия аз змея заради
свободните жълти зори.
Нищо не може да ме измори.
Аз съм като бог,
с поглед силен и дълбок.
По висок съм от топола дори.
Минавам аз през земните кори.
От цветните чашки пия водата сладка,
не ме е страх ни от гореща, ни от хладка.
Аз ще живея дори трупът ми да изгори.
Аз съм като бог,
с поглед силен и дълбок.

3.

Сякаш съм вятър, сякаш неуловим,
художник да ме хване не може,
сякаш съм воден от серафим.
Мен ръка не може да положи
аз съм като дим-
силен и неуязвим.
Сякаш съм заник, заник златист
вовеки над света грея
и вовеки своята песен пея.
Сякаш съм облак, облак петнист
отдолу студ вея,
отгоре сърдечно се смея.
Сякаш съм вятър, сякаш неуловим,
сякаш съм воден от серафим.

Не е това, което очаквахте, нали?

Edit: 2 и 3 част са два сонета които по-рано бях качил на сайта, но сега реших, че е по-добре в лирически цикъл.

Яко е. Стилистично ми напомня Вапцаров (без идеологията му де).