Тъмен затвор, от света забравен,
гаснещ във времето от самота.
От мъка пропит, с болка охранен,
търсещ спасителната красота.
Самотно цвете, прорязващо нощта,
единствен носител на надежда.
Розата - съвършената красота
развява там своята одежда.
Земята тя дошла е да събуди
с любовното си ухание.
Болката и самотата да прокуди -
Това е нейното призвание.
