Далече си ти, далече от мен.
За тебе копнея аз нощ и ден.
Без тебе денят е някак студен.
От всичко това съм много смутен.
Когато те видя слънце изгрява.
Сърцето ми нежна песен запява.
Целувката твоя нежност ми дава,
да те видя скоро, знам аз, трябва.
До този момент много време има.
До тогава винаги ще бъде зима.
Измъчва ме остра болка нетърпима,
с времето тя става все по-непоносима.
Но от болката знам, че ще ме спасиш,
С усмивката ти денят ми ти ще разкрасиш,
Товара от плещите ми пак ще свалиш
И бурята в мен ти да умилостивиш.
И чакам аз да дойде щастливия час,
когато щастието ще докосна и аз.
И ще извикам на всички с радостен глас -
ЛЮБОВТА ДАДЕ НИ СИЛИ И НА НАС.
Наистина хваща окото ;] 
