Аз и ти, на брега, помниш ли :
Любовта нас обгръщаше ни.
Бягахме ние от реалността,
живеехме си в красива мечта.
Красива бе за нас мечтата,
но стигна ни бързо самотата.
За секунди щастието ни отне,
единственото красиво от нас взе.
Мрак настъпи в нашия ден,
задуха остър вятър студен.
И щастието смени се с тъга,
не от добра фея, от участ зла.
Нотя няма на нас да попречи,
да сме заедно, денем и вечер.
Заедно на брега ръка за ръка
да сме заедно ние пак на брега.