Безбрежно вървя по брега,
и гледам празно далечината.
Отново бягам от света,
ръка за ръка със самотата.
Само споменът ме гони,
като сянка със мене върви.
От окото сълза се рони,
сърцето от болка гори.
Отиде си от мен във миг
и целият ми свят се срина.
От болката роди се вик,
и детското в мен си замина.
Защо така се получи ??
Остави ме сам на света.
Всичко най-лошо се случи,
а аз трябва сам да продължа.