Знам че няма да те забравя,
но знай,знай-ще те оставя,
не искам да съм тежест зла,
а каквато ще бъда и съм била,
за теб спомен невзрачен,
затънал в своя свят прозрачен,
получавала вечно милостиня,
не,не искам да съм в тази тиня.
Ще те виждам,ще те чувам...
но с теб наум ще се сбогувам,
и надеждата остро ще боли,
но да продължа-не се моли....
Стъпка последна назад,
и там е изходът от твоя свят,
да се обърна за последно?
Не...това не е редно.
Сълзи от мен да видиш пак?
-Нито сълзи,нито някакъв знак.
Тръгни си и спомен не оставяй,
тръгни си,но бавно...не бягай.
Аз ще бъда очи влажни и усмивка,
лед скован и топла завивка,
ще бъда плач и весел смях,
такава каквато ще бъда и бях.
Не искаш това,нито аз...
така е най-добре за нас.
Ти ще си там а аз зад теб,
почти завинаги...почти завинаги.
