Проблемът: учители - ученици.

В училище правихме една анкета, та ми стана интересно.
Конфликтите между учители и ученици - кой е виновен за тях?
Ако попаднете в конфликт с учител как ще реагирате - Ще започнете да крещите, ще повишите тон и ще потърсите помощ в съучениците си или ще обсъдите проблема спокойно.
Какво харесвате и какво не харесвате като цяло в учителите си?


Аз съм на мнение, че конфликтът между учители и ученици се поражда от неуважението между двете страни. Както ние трябва да изпитваме почит към преподавателите си, така и те трябва да ни разбират като свои ученици. Колкото пъти съм попадала в конфликт повишавам лек тон, но без да се усетя, това си ми е защитна реакция, никога не търся помощ, но тя сама идва.
Не харесвам в учителите си това, че не могат да общуват правилно с нас и за това хвърлят цялата вина на нашия гръб. Забелязала съм, че някои от учителите ни нареждат, колко сме глупави, недисциплинирани и т.н., а други, които умеят да общуват с нас, казват колко сме добри и колко добре си учим уроците.
Не ми харесва, когато се извиня и ми кажат "Не ме интересува, че сутринта си обикаляла по лекари. Ако искаше щеше да намериш време" (това е друг въпрос - възможно ли е да си научим по всичко перфектно, като имаме предвид, че повечето ходят на тренировки, репетиции и всякакви извънучилищни дейности)

Проблемът всъщност започва от едно съвсем друго ниво - държавата не уважава учителите, дава им мизерни заплати, като се има на предвид, че това са хората, които моделират бъдещето, и като цяло днешният учител съвсем не е на почит. За сравнение, през Възраждането учителят е бил по-тачен и от попа. Хората са давали от джоба си за направата и поддръжка на школо и за заплата на учителя. Нещо повече, хората са давали от имота си, за да има къде да учат децата им! И не дай си Боже учителят да те накаже - после като се прибереш и баща ти ще те насоли със сопата...

Как да искаме в наши дни учениците да уважават учителите, като виждат как ги третира държавата, как в много случаи самите родители не ги имат за нищо...? Намираме се в един омагьосан кръг: учителите са недооценени, те от своя страна не са мотивирани, качеството на образованието е под всякаква критика, а учениците играят комар в час...

Ще ме извинявате, ама днешното училище е село без кучета!

И за да не прозвуча съвсем черногледо, намират се все пак страхотни учители, които въпреки неблагоприятните условия успяват да спечелят уважението на учениците. За съжаление обаче, тези хора са също толкова (а дори и повече) недооценени, както всички останали.

П.П. И темата не е за Глупостника.

Наистина и двете страни са виновни.Виновни са учениците,защото 90% от днешните ученици са абсолютни говеда и с всеки изминал ден това ми се доказва.Виновни са,защото буквално си правят каквото си искат и ако седнат поне малко нещо да научат учителите няма толквоа да им се карат.Учителите от друга страна също са виновни,давам пример с миналият петък,класната ми ми дава контролна по химия,която ние трябва да направим за около 20 минути,е обяснете ми как аз ше направя 15 задачи с отношения и масти за 20-25 минути,а бях учила като говедо няколко дни педи това,е как да не и се ядоса човек и да не се скара с нея и как се очаква от мен да я уважавам,след като тя буквално иска да ме прецака,еми няма да стане...попринцип гледам да не повишавам тон на учителите,просто защото възпитанието ми не го позволява...

Честно казано от всичките учители,които ми преподават,има точно един,когото наистина е достоен за уважение от страна на учениците,просто защото си личи,че не иска само ей така да ни пише оценки,а иска да ни помогне и винаги се интересува от учениците си,ето от такива учители се нуждаем...

Също така голям проблем според мен е,това че след определена възраст буквално изперкват и не мисля,че могат да преподават нормално.

Както каза Ру,днешното училище си е буквално село без кучета...

Аз бих казала, че зависи от характера на конфликта и на действащите лица. Съгласна съм, че повечето ученици са пълните лекета, без да изключвам себе си, щото съм супер разпиляна и неведнъж съм се карала с учители за това. А има и хора, дето изобщо не са родени за учители. Имаше една Катя Димитрова в нашата гимназия, дето я пратиха да преподава на зайците, защото беше оставила двайсетина процента дванайсетокласници с двойки. Пък специално при нас неписаното правило е в 12ти клас двойка за срок/година да не се пише. Човек я пита нещо, тя му пищи и т.н.

Искам да изкажа дълбоката си възхита към госпожа Дарина Попстефанова като най-компетентен учител по немски език и най-човечен учител изобщо. Ако не беше тя, аз щях да бъда друг човек. Но ако човек не иска да получи частица мъдрост и знание, всякакви усилия са напразни. Пък най-зле са богатите синчета и щерки, идват ми за трети час с лъскавите коли, отварят се, заяждат се с преподавателите и явно живеят с идеята, че училището и като цяло околните съществуват по тяхно благоволение. А те са най-малкия процент от хората, които са предпоставка за конфликти. Пак ще спомена Попстефанова; жал ми е, понеже тя е страшно добра и търпи някакви пълни балъци от групата. На няколко пъти съм се карала с определени субекти, за да ги накарам да млъкнат или да си излязат. Ама не е това начинът и оправия няма..

Ден, аз имам няколко такива даскали.
По география, госпожа Трендафилова. Толкова добра жена, толкова добре обяснява, просто предмета й ми е малко скучен. Никога няма да ти напише двойка. Ако те изпитва и нищо не кажеш ще ти каже "Хайде за следващия път научи това, това и това, и пак ще те изпитам". А някои мои съученици се държат толкова ужасно с нея, че на мен ми става неудобно, аз дето съм в другия край на стаята.
По английски, Росица Стефанова, е то това може да е учител! Млада е, но пък си разбира много добре от работата. Дисциплината малко й куца, но просто все още е прекалено добра. Та, ако ние пазим тишина в нейните часове, смятай, че щяхме да сме доста напреднали, но не, точно в нейните часове трябва да се крещи и да се казва "Ама, госпожо, освободете ни" - такова нахалство! От къде на къде тя да ги освобождава?
Парушева - по БЕЛ. В началото на годината така ме бяха наплашили с тая даскалка, колко била гадна, ужасна, не знам си к'во. Всъщност това е една от най-прекрасните учителки по БЕЛ, които съм имала. Може би не ми харесва, че не пишем километрови планове, както съм свикнала до сега, но и с кратките й планове всичко се разбира след един прочит. Говори така, че моментално ти привлича вниманието, но в нейните часове пак се говори, тя поне се справя с положението. Миналата сряда изгарях от желание да се разкрещя, сега в сряда пак. Правим интерпретативно съчинение, тези зад мен си говорят, не можех да се концентрирам.
При мен повечето проблеми идват от съучениците ми и честно си го казвам. В междучасията са си що годе нормални деца, мога да говоря с тях, но към учителите се държат ужасяващо.

НОВИЯТ МОДЕРАТОР написа:

В училище правихме една анкета, та ми стана интересно.
Конфликтите между учители и ученици - кой е виновен за тях?
Ако попаднете в конфликт с учител какще реагирате - Ще започнете да крещите, ще повишите тон и ще потърсите помощ в съучениците си или ще обсъдите проблема спокойно.
Какво харесвате и какво не харесвате като цяло в учителите си?

За да стане конфликт сигурно и двамата са виновни.
(даскала)
Аз попадам всеки ден в конфликт с даскал и повечето пъти му крещя и аз .. и повишавам тон и страшен джангър дигам ;х не мога да трая някои отсреща да ми крещи и аз да мълча и да гледам.Иначе понякога като знам че съм в грешка обсъжам спокоино и се извинявам.Не харесвам в даскалите че ми дигат нервите.Някви старомодни и обсъждат новите моди и тн като че все едно са някакви ужасни ;х Те какво искат? да ходя с риза и враторвъзка направени от родопско одеално да се запаша до връта и да ходя кат настъпан селски кмет ? хахаха да се *ибат бе ;х ;д

В повечето пъти според мен учениците сме виновни. Учителите няма как да ни наказват, от много време забележките не плашат никого, особено нас, 12-ти клас. А дори и да се опита учителят да ни изгони, ако не искаме да излезнем, просто няма. Учителката какво може да направи ? Тя може максимум да ни пише забележка, на която ние ще се смеем, или да ни изпита и да ни пише двойка. Но този, на когото пречи няма да нарушава дисциплината. Може би в началните класове учителите са прекалено мили. Във втори клас ако му е първата забележка, ще му е гадно; във десети клас ако му е - няма да му пука. А тези, които и в училище, и във вкъщи са възпитани да уважават училището - с тях много рядко може да има проблеми, а дори да ги има - няма да са толкова сериозни.
Имам учители, които колкото и да са добри по предмета си, просто няма как да задържат вниманието на масата ученици върху тях. Без значение от викане, забележки, двойки, гонения от час или каквото и да е било. Но имам и учители, които само с първото повишаване на тон и всички млъкват и часът минава перфектно.
Друг е въпроса, че много родители също не ценят учителите и за тях детето им е било право, а учителят не е трябвало да го гони от час, накаже, дори да му пише закъснение ако е закъснял. А когато самите родители не ценят учителите, как очаквате самите деца да го правят ?

Аз съм се старал ако не съм прилежен ученик, то поне да не преча на учителя. Един-два пъти учител ме е обвинявал, че накрая на срока/годината ще тръгна да се пазаря и да правя проблеми за оценки и само тогава съм имал репликиране с учителя ( защото никога не се пазаря за оценки просто). При всички други случаи нямам проблеми с учителите.

Относно учителите, които позволяват да им се качват на главата... Ами проблема си е в тях до голяма степен. Идеята учителите да учат педагогика, не е защото ще станат по-големи експерти в областта си, а за това как да спечелят уважението на учениците, и как да им задържат вниманието.
Да си е учител е професия като всяка друга, и си има своят майсторлък и разбира се не е за всеки!

Всъщност разбира се има си и ученици, които са си доста проблемни, дали поради липса на възпитание, или поради възпитано у тях чувство за превъзходство или някаква друга причина. Но тези ученици се опитват да се правят на интересни и да развалят дисциплината в часът. Ако учителите могат да се справят с тях, класът ще е мирен. Ако ли не... всички ще си правят каквото си искат. От което в крайна сметка никой нищо не печели...

Лично аз съм имал късмета да не попадам на тъпи учители. И всички са си разбирали от работата. Но не се и съмнявам, че някои от вас имат учители, които всички се чудят защо ги държат още като за нищо не стават. Предполагам, че с тях конфликтите са неизбежни... но към тези, които знаят какво правят и защо са там - отнасяйте се с уважение и опитайте да поговорите с тях като хора ... може пък и да успеете

deathrose написа:

... А дори и да се опита учителят да ни изгони, ако не искаме да излезнем, просто няма. Учителката какво може да направи ? Тя може максимум да ни пише забележка, на която ние ще се смеем, или да ни изпита и да ни пише двойка. Но този, на когото пречи няма да нарушава дисциплината. Може би в началните класове учителите са прекалено мили. Във втори клас ако му е първата забележка, ще му е гадно; във десети клас ако му е - няма да му пука. А тези, които и в училище, и във вкъщи са възпитани да уважават училището - с тях много рядко може да има проблеми, а дори да ги има - няма да са толкова сериозни.
...

Според мен си най-близо до реалният проблем.
Да конфликтът е Учител - Ученик, но не проблемът не се корени в тях. Те са олицетворението на един по-голям, по-обширен проблем.
Учителите нямат стимул да си вършат качествено работата, учениците не са възпитани, да уважават труда на другите ( тук не говорим само за учители).
Това е олицетворението, на деградацията на нашето общество. На безсилието на хората да се справят с ежедневните си проблеми.

Осъзнавате ли какво е 'Забележка' ? Това е начинът да се уведоми Родителят, за проблем с детето му.
Колко от вас показват бележника си на родителите си ? Колко от родителите ви искат да го виждат сравнително редовно ?
Мога да се обзаложа, че процентът ще е доста малък

А какво все пак става, когато родител види забележка или бъде извикан в училище, заради проблеми с детето му ?
Еми нищо, защото си има толкова много други проблеми, че просто не му се занимава. Там се крие проблемът. Колкото и да е добър един учител, той има ограничен набор инструменти за справяне с проблемни ученици. Последният и най-сериозен е Забележката (уведомяването на родител).
Учителите не са пъдари, не е тяхна работа да ви гонят и бият, но какво става когато родителите не се интересуват от детето си ? Тогава се раждат проблемите.

Ето сами можете да видите, как самите вие, не поради страх от конкретно наказание смятате за не правилно един час да се превръща в площадка за игра на луди Това е вашето възпитание, а тези които правят, каквото им щукне сякаш са безнаказани, ще продължават защото те са безнаказани Хората, които трябва да ги накажат ( Родителите), не ги интересува или нямат време или просто смятат, че поведението на детето им е правилно.

От там на сетне спасение няма. Стискъм ви палци, да успее да извлечете най-голяма полза от обучението си, въпреки всичките трудности пред които сте изправени.

fonix написа:

Според мен си най-близо до реалният проблем.
Да конфликтът е Учител - Ученик, но не проблемът не се корени в тях. Те са олицетворението на един по-голям, по-обширен проблем.
Учителите нямат стимул да си вършат качествено работата, учениците не са възпитани, да уважават труда на другите ( тук не говорим само за учители).
Това е олицетворението, на деградацията на нашето общество. На безсилието на хората да се справят с ежедневните си проблеми.

А трябва ли му на учителя стимул? ТОва, че те са станали вече даскали им е достатъчен стимул. Едва ли са го направили заради мизерната си заплата, което отново е един big проблем! Но даскалите из цялата страна са точно три типа- Уникалният даскал- Е този, който държи на дисциплината в час и в междучасие. Уважава ученика и му преподава достатъчно ясно, точно материала. Даскала- мишка- Е този даксaл, на когото явно го е страх дали няма да oбиди ученика като му каже да млъкне! ТОзи на когото го е страх, дори да откаже да го пусне от час заради звънене на телефона! Този на когото го е страх да не о пусне до WC- то, повреме на часа му. И си го остава да му се кътери по нервната система, като маймунка на клон! Даскала с омайния си дъх на Винпром "Карнобат"!- Този на когото не му пука толкова много за обочението на децата си, колкото, кога ще се събере с друггите себеподобне, да опънат по една ракия. ДО сега познавам само 2- ма такива даскали от първи тип и мога да кажа с ръка на сърцето, че колкото по- строги са били те към нас- толкова по- добри сме били не и толкова повече сме се държали с уважение към тях и до днес! Ти би ли имал уважение към даскал, който ни рисува по плакатите в стаята, паячета по гърдите на певиците? И казва, че такива е слагал и на "мацките" в неговя клас, на който преподава? Или пък на даскалката, която мисли, че Стамболийски е бил пе****с? Или пък, че царя е имал своя дружка и на фронта са се "уважавали" в палатка?? Или пък на същата даскалка, която ни обяснява как се духа на шаран????

Цитат :

Осъзнавате ли какво е 'Забележка' ? Това е начинът да се уведоми Родителят, за проблем с детето му.
Колко от вас показват бележника си на родителите си ? Колко от родителите ви искат да го виждат сравнително редовно ?
Мога да се обзаложа, че процентът ще е доста малък

Тук вече ме хвана, признавам си, че наще не ми гледат бележника, но когато го поискат, ако наистина е в мен, те го получават! Длъжна съм! Ето още едно нещо, забележката. Ти мислиш ли, че днешните учители вече пишат "забележки", те това го имат като сплашване на детето, не толкова до получаване на желаната информация до дадения родител. Те, ако го искат т'ва ще дигнат телефонченцето, няма да чакат ние да им го предадем чрез тази бележка- "забележката"!

fonix написа:

А какво все пак става, когато родител види забележка или бъде извикан в училище, заради проблеми с детето му ?
Еми нищо, защото си има толкова много други проблеми, че просто не му се занимава. Там се крие проблемът. Колкото и да е добър един учител, той има ограничен набор инструменти за справяне с проблемни ученици. Последният и най-сериозен е Забележката (уведомяването на родител).
Учителите не са пъдари, не е тяхна работа да ви гонят и бият, но какво става когато родителите не се интересуват от детето си ? Тогава се раждат проблемите.

Не напротив, според мен поне, даскалите в днешно време нямат никакви други така наречените им "инструменти" за справяне със случея. За тях телефона => родителя => и ей ти го и решението му. А това още повече озлобява ученика. Проблемите който им навличат, дам ясно има тъпи дЯца дето нищо не разбират от думата "СПРИ", но това не въжи за всичките нас! Те винаги правят едно и също, можеш да счупиш вазата или да убиеш съученик, наказанието ще е едно и също! Поне според мен и поне в нашето даскало! И такам

fonix написа:

Ето сами можете да видите, как самите вие, не поради страх от конкретно наказание смятате за не правилно един час да се превръща в площадка за игра на луди Това е вашето възпитание, а тези които правят, каквото им щукне сякаш са безнаказани, ще продължават защото те са безнаказани Хората, които трябва да ги накажат ( Родителите), не ги интересува или нямат време или просто смятат, че поведението на детето им е правилно.

напълно съгласна, макар че, колко мислиш, че могат да ни накажат наще? и с какво, че да се поправят те? Колко можем да понесен?

FONIx написа:

От там на сетне спасение няма. Стискъм ви палци, да успее да извлечете най-голяма полза от обучението си, въпреки всичките трудности пред които сте изправени.

Мерсим и ние се надяваме

То затова в нашето даскало разшириха правомощията на учителите, ама за цяла година от хиляда човека в пет випуска са изгонили точно двама.. от нашия клас. И на тях (в общия случай) не им се занимава и предпочитат да изгонят пищящото, врещящо и дразнещо същество от час, вместо да си поговорят с него и да се разбере къде е проблемът.
И педагогически съветник имаме, ама тя си пие кафе в кабинета и току вземе да прочете нещо по уредбата. Разбирам нуждата от такава длъжност, но да има някакъв ред в контактите с нея; щото повечето раздоропричинители са класически комплексари, които няма ей така на своя глава да си признаят, че имат проблем и проблемът е в тях.

Доцент Бинева написа:

Не напротив, според мен поне, даскалите в днешно време нямат никакви други така наречените им "инструменти" за справяне със случея. За тях телефона => родителя => и ей ти го и решението му. А това още повече озлобява ученика. Проблемите който им навличат, дам ясно има тъпи дЯца дето нищо не разбират от думата "СПРИ", но това не въжи за всичките нас! Те винаги правят едно и също, можеш да счупиш вазата или да убиеш съученик, наказанието ще е едно и също! Поне според мен и поне в нашето даскало! И такам

Противоречиш си Ти сама малко по-нагоре каза, че има учители които уважаваш и които успяват да вътворят ред ( а при някои вътворяване не е нужно). Данеби това да го правят като не свалят телефона от ухото си ?

Обаждане до родител е абсолютно крайна мярка, комуникацията на една институция( каквато е училището) и нейните представители (учителите) с семейството на ученика, трябва да е официална. Не би трябвало да има значение дали учителката ти си пие кафето с майка ти, когато става на въпрос за работата и.

Както казах, уведомяването на родител е крайна мярка, точно заради това, насажда напрежение и предизвиква конфликти. Които могат да бъдат избегнати с един прост разговор с ученика.

Доцент Бинева написа:

напълно съгласна, макар че, колко мислиш, че могат да ни накажат наще? и с какво, че да се поправят те? Колко можем да понесен?

Защо говориш за наказание ? Аз говоря за възпитание. Жалко е когато възпитанието на едно дете се свежда само до наказания.
Мен лично достатъчно наказание ми беше да знам, че нашите, като научат нещо ще са разочаровани. Да имало е случеи когато съм крил неща от тях свързани с училище, но съм си взимал поука и съм ги оправял сам.

Защо трябва да е нужно майка ти да ти спре интернета примерно за да се сетиш, че няма да е лошо да седнеш да научиш по Български и да избуташ годината

@Ден
За жалост си много права. Педагогическият съветник е една абсолютна смешка в Българската образователна система. Какъв е смисъла от него, когато няма инструмент с който да те накарат да се консултираш с него. Но все пак според мен и това опира до възпитание, ако си възпитан, да търсиш решения на проблемите си и да търсиш помощ от официални лица ( Учители, педагози и т.н.) ти ще отидеш и ще говориш.
Ако си възпитан, като темерут, който смята, че света се върти около него ... еми спасение няма, е винаги можем да го закопаем някъде

Това, което исках да обърна внимание е:
Осъзнавате ли колко неща правите без да се замисляте ? Осъзнавате ли защо дадено поведение ви изглежда нелогично и ви дразни ?

Ако сте хора, това в 99% от случеите е заслуга на Родителите, така че благодарете им, че са отгледали един човек.

Щях да напиша как има и други по-страшни неща от забележките до които никой не иска да се стига, но пуффчо представи доста по-интересна гледна точка на проблема и съм напълно съгласен с него и смятам, че точно това е аспекта на дискусията към който се стремим

Цитат :

fonix написа:

Доцент Бинева написа:

Не напротив, според мен поне, даскалите в днешно време нямат никакви други така наречените им "инструменти" за справяне със случея. За тях телефона => родителя => и ей ти го и решението му. А това още повече озлобява ученика. Проблемите който им навличат, дам ясно има тъпи дЯца дето нищо не разбират от думата "СПРИ", но това не въжи за всичките нас! Те винаги правят едно и също, можеш да счупиш вазата или да убиеш съученик, наказанието ще е едно и също! Поне според мен и поне в нашето даскало! И такам

Противоречиш си Ти сама малко по-нагоре каза, че има учители които уважаваш и които успяват да вътворят ред ( а при някои вътворяване не е нужно). Данеби това да го правят като не свалят телефона от ухото си ?

Обаждане до родител е абсолютно крайна мярка, комуникацията на една институция( каквато е училището) и нейните представители (учителите) с семейството на ученика, трябва да е официална. Не би трябвало да има значение дали учителката ти си пие кафето с майка ти, когато става на въпрос за работата и.

Както казах, уведомяването на родител е крайна мярка, точно заради това, насажда напрежение и предизвиква конфликти. Които могат да бъдат избегнати с един прост разговор с ученика.

Абсолютно крайна да и аз това се опитах да обясня, че за тях това е нормално, каквото и да си напрявил за тях има думи само към родителите, не и към нас, никой не говори с учениците...

Доцент Бинева написа:

напълно съгласна, макар че, колко мислиш, че могат да ни накажат наще? и с какво, че да се поправят те? Колко можем да понесен?

Защо говориш за наказание ? Аз говоря за възпитание. Жалко е когато възпитанието на едно дете се свежда само до наказания.
Мен лично достатъчно наказание ми беше да знам, че нашите, като научат нещо ще са разочаровани. Да имало е случеи когато съм крил неща от тях свързани с училище, но съм си взимал поука и съм ги оправял сам.

Защо трябва да е нужно майка ти да ти спре интернета примерно за да се сетиш, че няма да е лошо да седнеш да научиш по Български и да избуташ годината

Да, прав си наказанието не винаги трябва да е нещо свързано с отнемането ни на материалните ни облаги. Лично аз бях наказана последно, с това да нямам разговори с майка ми, тя самата скоро не го понесе и сама разбра, че като не ми говори наказва не само мен, себе си също. Или с това да не излизаш и да си висиш вкъщи. Дори и тогава като те накажат, пак ако не ти се учи, пак няма да докоснеш тетрадката по история примерно. По никакъв начин наказането според мен не е път към покаянието. И то говоря точно за един вид наказане- материалното, отнемането на нещо, било то и достъпа до приятелския кръг. За мен наказание е само да седя и те да ми говорят с оново пренебрежение и загуба на доверие в очите, когато съм направила " беля "... това според мен е достатъчно наказание, да не кажа най- трудното!

Цитат :

Това, което исках да обърна внимание е:
Осъзнавате ли колко неща правите без да се замисляте ? Осъзнавате ли защо дадено поведение ви изглежда нелогично и ви дразни ?

Ако сте хора, това в 99% от случеите е заслуга на Родителите, така че благодарете им, че са отгледали един човек.

Първо, да аз го осъзнавам и все пак, повечето неща които съм правила без да се замислям много, много, са били не да нараня на'ще, а да се отдам на момента, защото знам, че след време няма да мога да направя, това нещо, а ще искам и ще съм знаела, че съм могла, а не съм взела от златото на мига...
Дам аз съм горда от родителите си, защото знам, че те са ме направили човек, макар и повечето неща да не са били умишлени, а аз да съм си извлякла поука от техните си грешки, пак им благодаря, защото пак те са виновна, за това какъв човек съм Язе сега Обичам ги колкото цялата вселена

Относно наказанията.

Един родител винаги наказва и себе си наказвайки детето си.
Защото причиняването на страдание ( под каквато и да е форма) на детето му е най-ужасното нещо за един родител. Всеки родител иска детето му да е щастливо, не да страда.
Тук отварям една скоба, за да изместим темата - Говоря за истинските родители, не за биологични родители които не дават и пет пари дали детето им диша.

За жалост явно не си ме разбрала. Представи си, че няма наказания.
Тогава какво ? Ще си правиш каквото искаш ? Няма да ходиш на училище ? Ще псуваш учителите ? Ще замергаш с камъни хората по улицата ? Ще изтезаваш животни ?

Защо да не го правиш, нали няма да те накажат ?!?

Не няма да направиш нито едно от тези неща, защото не страхът от наказание те спира, просто знаеш, че не е правилно. Това е възпитание, а как е постигнато е съвсем отделен въпрос. Някои смятат, че без бой нестава, други разчитат на наказания, трети на даване на облаги ( ако си послушен, ще отидеш на AC/DC ), някои вярват, че важното е да се говори.
Методи много, целта една да създадеш човек ( или поне близко подобие ).

Всъщност това което ме плаши най-много в момента е тоталното безхаберие.
На родители, ученици, учители на всички.

Учениците не ги интересува какво пише в учебниците и какво преподава Учителят, важното е как след края на часът ще иде да пие кафенце в МОЛ-а и ще си купи нова дрешка.

Учителите, не ги интересуват учениците, нито какво как преподават, за тях учениците са лекетата които трябва да търпят за да могат да сложат хляб на масата. ( Да има изключения, но те са малко.)

Родителите озлобени/обезверени от тежкото си сиво ежедневие, нямат време/желание/сили да обърнат внимание на детето си, да го попитат дори едно просто нещо, като "Как мина днес училище?", Да го попита за проблемите му и да му помогне доколкото може.

Днешните деца страдат от липса на внимание. Което както изглежда поне според мен води всичко останало след себе си.


ПС: Мечо ти да не си пропуснала последните няколко месеца БЕЛ

Явно наистина не съм те разбрала правилно. За което съжалявам.

Цитат :

Днешните деца страдат от липса на внимание. Което както изглежда поне според мен води всичко останало след себе си.

Дам и за това се правят повечето простотии. Да им се обърне внимание.

П.П Съжалявам, като си прочетох поста, щях да падна под бюрото , баси неграмотното чудовище където съм ( то не е много за смях де, ама...)