(на Калина)
Не забравяй онзи тих Декември -
с мечтите - трепкащи Зорници,
с нозете бели, неранени,
с сънищата - нощни птици.
В Януари ти недей забравя -
смеховете - разюздан пасат,
и тихата, горяща вяра,
светла като звезден прах.
Не забравяй мрачния Ноември -
как открихме се в тъмата -
ти - без здрави глас и нерви,
аз - на лов за Светлината.
И Септември винаги помни -
но онзи преди три години,
сега на уж му казваме "преди".
А колко сме се променили!...
Дори и нищо да остане,
поне косите ми помни,
от тях си скътай летен спомен,
а в мене вечно ще снежиш.
