Сред цветове и красота живееш,
но на слънцето не щеш да се засмееш,
не виждаш музика и песни,
а само улиците сиви,тесни...
ЗАдушаваш се в гняв,в омраза,
сееш тая пуста зараза!
Мислите си опитваш да убиеш,
и сърцето си да разбиеш...
Искаш за живота да забравиш,
не искаш грешките си да поправиш,
искаш навсякъде да има мрак,
бягаш от своя враг!
Страх те е от цветовете,
от хората,от гласовете,
страх те е от думите им тежки,
мразиш свойте грешки...
Спри за малко,помисли..
Какво ли чувстват другите души?
Спри да бъдеш гаден егоист
спри да гледаш празния лист!
Вдигни проклетия химикал
и стига мрак си крал!
Започни да пишеш и не спирай,
врага си провокирай!
Изправи се срещу свойте страхове
и не се крий като малко дете!
Те няма просто да изчезнат ей така!
Трябва да ги хвнеш за ръка!
Трябва да си видиш и преодолееш,
а не омразата да лееш!
Не ги покривай някъде дълбоко,
а извиси ги на високо!
Погледни ги във очите
и пусни си,мамка му,сълзите!
Остави ги да се леят
и очите ти ще заживеят!
