Лунното момиче

Лунното момиче...

с къдри от медена липа,

в съня на вечното царство

гасеше кървава звезда.

С устни, извити над синия огън,

зовеше вятър непокорен.

С очи - призрачни огледала,

строеше коридори без край.

Със сърце с пожълтели корици,

крадеше капки от телеграфните жици

сред звездохорний свод.

... и сетне сянката ù дим.

Моля критикувайте свободно,има нужда то редакция,тъй че... Wink

Ами хубаво сега ще те оправим отдолу нагоре.

Виж колко е дълъг 3тият стих преди края и виж колко е дълъг предпоследният и все пак
яко си апострофирала "звездохорний" с й.

Цитат :: С очи - призрачни огледала,
строеше коридори без край.

Липса на музикалност, тези два стиха могат много лесно да бъдат направени в едно изречение в разказ или подобно нещо.

Засега не мога да намеря още неща, които не ми харесват ама, който търси, намира.
Свободни стихове хич не харесван обаче твоят е добър.
Правилно си направила, че не са ред до ред, а има разстояние между отделните стихове - предава известен релеф и компенисира липсата на музикалност.

Най-напред,благодаря за "питателната" критика Smile

Съгласна съм,че думите са малко "парализирани" и липсва музикалност,но има чувство Smile

Когато имам време ще го редактирам Smile

Добро е.