Мигновена красота,без продължехие...

Тъмнина,тишина,самота...мъката всичко се преплиташе.Чувството беше странно...затаен дъх,биещо сърце,любов,щастие.Всичко беше като два воала,преплитащи се катодве души ,но какви души...истрадали,измъчени,сами,като в една кутия – малка, но достатъчна за двама ...
Стените притискаха чувствата.Всичко бе мрачно,изпълнено с тишина и самота,но някак красиво и безгрижно...
Заваля,всички се криеха кой където види ,но сама аз вървях...Обгръщаше ме топлина...Милиони мисли преминаваха ,като сенки...някак безплътни,не можещи да направят и да променят нищо...
По надалеч видях една двойка...Когато се приближих видях лицата им.Момчето беше красиво,толкова красиво като в сън...Момичето бе грозно,но очите и бяха изпълнени с красота.Гледаха се влюбено,той бе така изпълнено от погледа и...дълбок,плътен и искрен...сякаш тя беше изпълнена от нещо красиво и миловидно.Стройна и някак красива,бе побеляла,устните и бяха сини,но плътни и жадувани.Момчето я гледаше така сякаш не виждаше външния и вид.Наведох глава и продължих.Нямаше изход...всеки от двамата беше подвластен на съдбата си...Бяха такива каквит са.
Не можеха да променят нищо.Беше им останала само любовта...Любовта която наранява...Тази,която е мимолетна,тази която идва и си отива,тази която е тук за кратко.Мигновена красота,без продължехие...


Надявам се да ви хареса...

Мерси Да рури тогава беше